2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1080
гр. София, 21.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1915 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Н. против решение №8/26.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 576/2016 г. от ІІ-ри състав на Апелативен съд – П..
От ответниците по касационната жалба е постъпил писмен отговор само от [фирма], с който се оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск за прогласяване нищожност на договорна ипотека е неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено в този смисъл.
Съдът е приел, че главното основание за нищожност на договора за ипотека се основава на чл.75, ал.2 Закона за наследството/ЗН/ и мотивите на влязлото в сила решение по допускане на делбата по гр.д.№2338/08г., образувано по иск за съдебна делба на ипотекирания имот, предявен от неучаствал в доброволната делба през 2005г. съсобственик, постановено в производство с участие на всички съсобственици на ипотекирания имот, в които /мотиви/е прието, че договорът за делба от 2005г. е нищожен на осн.чл.75, ал.2 ЗН и е допусната нова делба на имота. Прието е, че мотивите на влязлото в сила решение по гр.д.№2338/08г. по описа на РС-Пловдив, с които е прието, че е нищожен договорът за делба от 2005г., легитимиращ като собственици учредителите на ипотеката, не се ползват със сила на пресъдено нещо, като е прието, че банката в случая не е обвързана от СПН на решението по допускане на делбата, тъй като не е участник в производството за съдебна делба по гр.д.№2338/08г., както и няма качеството на кредитор по отношение на учредителите на ипотеката, които са участвали по делото, а делбеното производство по гр.д.№2338/08г. е образувано след учредяване на ипотеката и липсват данни за вписване на исковата молба за съдебна делба. Субективните предели на силата на пресъдено нещо са само по отношение на противоположните страни по делото, като, по изключение, СПН се разпростира и спрямо кредиторите на длъжника по делото, в което е участвал длъжникът, когато негов предмет са имуществени права на длъжника, като това касае само съдебни решения по искови молби, подадени и вписани преди налагане на запора или възбраната, респ. преди вписване на ипотеката. Прието е, че нищожността на договора за доброволна делба от 2005г., на осн.чл.75, ал.2 ЗН, не би могла да бъде констатирана в настоящото производство, тъй като когато е извършена без участието на някой от сънаследниците, неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с възможност, позовавайки се на нищожността на извършената без тяхно участие делба, да предявят нов иск за делба, както и да предявят самостоятелен иск за установяване нищожността на извършената без тяхно участие делба. Въз основа на това е прието, че активно легитимирани да се позоват на нищожността на делбата са само неучаствалите в делбата съсобственици, поради което ищецът, който е участвал в доброволната делба през 2005г., не е легитимиран да се позове на нищожността на делбата, както и липсват основания тази нищожност и служебно да се констатира от съда. Също така въззивният съд е приел, че специалното основание по чл.75, ал.2 ЗН за нищожност касае делбата, поради което на това твърдяното от ищеца основание за нищожност, поради неучастие на съсобственик, не може да се направи извод за нищожност на договора за делба от 2005г. Формираната постоянна безпротиворечива задължителна съдебна практика за прилагането на нормата на чл. 75 ал.2 ЗН е да не се зачитат вещно-правните последици на ликвидирана чрез делба/ доброволна или съдебна/ съсобственост, когато в делбата не е участвало-лице съсобственик.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставени са правни въпроси, касаещи разпореждане от страна на съсобственик с част от наследствен имот, по отношение на който е сключен впоследствие договор за ипотека, като се поставят въпроси, свързани с действителността на този договор, доколкото доброволната делба, която легитимира лицето като собственик, е нищожна, поради неучастие на съсобственик. В тази насока са поставени няколко въпроса от касатора, както и доколко банката, ипотекарен кредитор е обвързана от съдебното решение, с което е прогласена нищожността на доброволната делба, тъй като не е участвувала в производството. По тези правни въпроси е налице задължителна съдебна практика.
Защитната функция на нормата на чл. 76 ЗН е установена в полза на сънаследника, които не е извършил разпореждането и който желае в делбата да участват само сънаследниците. Онзи от сънаследниците, който се е разпоредил изцяло или отчасти със сънаследствена вещ, е легитимиран да отговаря по иска за прогласяване на недействителността и да понесе санкциите на закона, доколкото някой от останалите сънаследници упражни правото си по чл. 76 ЗН, при извършване на разпореждането той е изразил воля, която валидно го обвързва с другата страна по сделката, а при прогласяване на недействителността отговаря по чл. 189 и сл. ЗЗД. Разпоредилият се изцяло или отчасти със сънаследствена вещ сънаследник няма правото по чл. 76 ЗН. В отношенията между страните по сделката същата е валидна и поражда действие от момента на сключването й. Признаване правото да се иска прогласяване недействителността на сделката по чл. 76 ЗН в полза на разпоредилия се сънаследник би съставлявало злоупотреба с права.
Приобретателят по сделката също има качеството на главна страна (ответник) и необходим другар по иска за прогласяване на относителната недействителност. Сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН, целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. Между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се уважи. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. Ако във втората фаза, при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се падне нему в дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права. Прехвърлителят сънаследник отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД.
Горните разрешения са дадени с ТР №1/2004 на ОСГК на ВКС, като при преценката на действителността на сделката въззивният съд се е съобразил изцяло в крайните си изводи с тях, поради което не е налице касационно основание по допустимост на обжалването по тези въпроси. Същите се поставят в тясната хипотеза на учредена ипотека, но доколкото на по-голямото основание – отчуждаване, е налице тази задължителна съдебна практика, то тя следва да бъде споделена и към настоящия случай и в контекста на поставените от касатора правни въпроси. Цитираната по-горе съдебна практика дава отговор и на въпросите, касаещи кой може да се позове на нищожна делба и към кой момент, както и каква е разликата между нищожен договор за делба и нищожна делба, съобразена също така от въззивния съд при постановяването на решението, обжалвано в настоящото производство.
Във въззивната жалба на въззивника, сега касатор, не се съдържа оплакване за процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото, поради което поставения процесуалноправен въпрос в тази насока е неотносим към настоящото производство, доколкото въззивният съд не е бил сезиран с подобно оплакване. В същата насока е неотносим и въпросът за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните, доколкото е поставен без да направена обосновка на въпроса – в каква част и кои от доводите и възраженията не са обсъдени от страна на въззивния съд, за да се направи преценка за наличието на противоречие с цитираната съдебна практика.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, в полза на ответника [фирма] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8/26.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 576/2016 г. от ІІ-ри състав на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА С. М. Н. от [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.8 ГПК на [фирма] сумата 150 /сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.