2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1080
гр.С., 4.10..2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 622 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. М., подадена чрез адв. Н. В. срещу въззивно решение от 21.12.2009г. по гр.д.№ 948/2008г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 5.11.2007 г. по гр. д. № 20213/2006г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за признаване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен приживе между майка му В. Г. П. и сестра му Ц. П. Ф., поради привидност и за възстановяване на запазената му част от наследството на В. Г. П..
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос обусловил изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, че въпроса е решаван противоречиво от съдилищата, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Писмен отговор на касационната жалба не е подаден от ответниците.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя въззивният съд е приел, че искът за разкриване привидността на договор за покупко-продажба на недвижим имот – 5/8 ид.ч. от апартамент в [населено място], сключен между В. Г. П. като продавач и Ц. П. Ф. като купувач, като прикриващ договор за дарение е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал да е била налице обща воля на страните да прикрият дарение със сключената сделка за покупко-продажба. Приел е, с оглед разпределението на доказателствената тежест между страните, че жалбоподателя не е доказал, а и по делото липсват данни за това волята на прехвърлителката по сделката да е била да отстъпи безвъзмездно едно благо. С оглед изхода на делото по този иск е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са опорочени изводите на въззивния съд по фактите, което е довело до необоснованост на въззивното решение, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по събиране на доказателствата и относно редовното призоваване на страните, че липсват мотиви по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН. Според жалбоподателят съществения материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл.26 ЗЗД, като съдът в нарушение на закона е приел, че сделката не е симулативна, а за това говорил факта на запазване безвъзмедно право на ползване от страна на прехвърлителката, както и че е налице грешка в преценката на доказателствата.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, че при сключване на привидна сделка или по-късно страните съставят “обратно писмо”, което доказва симулацията в отношенията между тях и по тази причина доказването й със свидетели не е необходимо. Симулацията може да бъде доказана пред съда със свидетелски показания при наличието на т.нар. “начало на писмено доказателство”- документ, който не е “обратно писмо”, тъй като не доказва симулацията. Този документ трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. Този документ не доказва симулацията, а вероятното й съществуване, той е основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана. Тези ограничения не се отнасят до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. Ищецът не е страна по договора, а наследник и той може да доказва симулацията със свидетелски показания. От събраните по настоящото дело гласни доказателства обаче не е установена воля на страните по сделката за дарение. Неплащането на цената е основание да се иска разваляне на договора, но не прави сделката недействителна.
Изводът на въззивния съд, че жалбоподателят не е доказал, че сделката е привидна и прикрива скрито съглашение за дарение е изграден въз основа на анализа на събраните по делото доказателства. На жалбоподателя е била дадена възможност да ангажира гласни доказателства, като пред въззивната инстанция са били допуснати двама свидетели при довеждане, които същият не е осигурил за проведеното на 19.11.2009 г. открито съдебно заседание. Не е налице противоречие между приетото от въззивния съд, че ищецът следва да установи, че е осъществена не друга сделка, а дарение на процесния имот и константната практика на съдилищата. Искът с правно основание чл.30, ал.1 ЗН е отхвърлен по съображения, че законът не предвижда възстановяване на запазена част на наследник от имущество, с което наследодателят приживе се е разпоредил възмездно. Поддържаното, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, поради липса на мотиви, обосновано с противоречие с трайната съдебна практика е неоснователно, тъй като решението е постановено в съответствие с дадените с ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС задължителни указания на съдилищата относно съдържанието на мотивите на въззивния съд.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.12.2009г. по гр.д.№ 948/2008г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :