О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1080
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 3 август 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 78/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В. Л. Й. от гр. С. чрез своя процесуален представител адвокат Е е обжалвал решението на Окръжния съд в гр. В. от 01.08.2008г по гр.д. № 328/2008г с което е оставено в сила решението на районния съд в гр. М. от 18.01.2008г по гр.д. Д 640/2007г. С това решение В. Л. Й. е бил осъден да заплати на Й. З. Т. сумите: 3 536.54 лева за стопанската 2 002г и сумата 4967.46 лева за стопанската 2 003г,представляващи стойността на получен добив от земеделска земя от 82.791 дка, находяща се в землището на с. Л. м.” Солинар М. ”-суми с които се бил обогатил неоснователно за негова сметка,а така също и сумата 2 223.85 лева представляваща лихви за забавата върху главницата от 3 536.54 лева за времето от 01.09.2002г до 17.07.2007г, сумата 2 467.73лева-лихви за забава върху главницата от 4967.46 лева за времето от 01.09.2003г до 17.07.2007г,заедно със законнита лихва върху главницата считано от 17.07.2007г до окончателното им изплащане и направените по делото разноски в размер на 260 лева.
В изложението към касационната жалба по допустимост,касационният жалбоподател поддържа, че при разрешаването на съществени материално правни въпроси- притежаване правото на иск ,относно предмета на делото и неговото надлежно упражняване,активната и пасивна легитимация на страните и редовността на извършените от страните и съда действия по разглеждане на делото-били разрешени в противоречие на практиката на ВКС и на съдилищата,а с произнасяне с решение,то би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото- основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.т.1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Исковете,предявени от Й. З. Т. от гр. В. срещу И. М. Н. от гр. М. и В. Л. Й. от с. Л. община Б. за заплащане уговорената цена за отдадения с договор земеделски имот-нива от около 83 дка,находяща се в землището на с. Л. м.”С” и за присъждане и на лихвите върху главниците за забава от момента на изискуемостта на вземанията до предявяване исковете с молба пред Мездренския районен съд-17.07.2007г- са били предявени пред Районния съд гр. М.,където е било местоживеенето на ответника И. Вторият ответник имал друго местожителство и е вярно,че неговият процесуален представител непрекъснато до като се е гледало делото от районния съд,а след това и от Врачанския окръжен съд,е правил искане делото да се разгледа от Софийския районен съд, където било постоянното местожителство на ответника. Съдилищата, обаче,съобразявайки се с разпоредбата на чл.87 ГПК/отм/-че „Иск срещу ответници от различни съдебни райони са предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони”- са приели,че първоинстанционния съд е Мездренският районен,а въззивният съд- Врачанският окръжен съд.
Това че искът срещу първия ответник бил отхвърлен,не е означавало че Врачанският окръжен съд е бил длъжен да обезсили решението на районния съд и да изпрати делото за разглеждане от Софийския районен съд. Защото съгласно чл.93 ал.3 ГПК /отм/ „Настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите обстоятелства,обуславящо подсъдността, не е основание за препращане на делото „.
В изложението за допустимост за акцентира за разрешен съществен процесуалноправен въпрос- пасивнат легитимация на ответника И бил разрешен в противоречие с практиката на ВС,на Арбитраажния съд при Българската търговско промишлена палата и на ВКС.
Твърдението е несъстоятелно. Въпросите за активната и пасивна материално правна легитимация са въпроси по същество и по тях съдът е длъжен да се произнесе с решение. Що се касае до разпоредбата на чл.25 ал.1 ГПК /отм/ според която съдът служебно взема предвид във всяко положение на делото липсата на процесуална дееспособност,на законна представителна власт,на съгласие на родителя или на попечителя за предявяване на иска,както и липсата на пълномощно,в конкретния случай тези обстоятелства не са били налице. Приложените решения се отнасят до стара практика при друга нормативна база-пр.чл.4 ал.2 и ал.3 ГПК /отм/- Р № 106/67г ОСГК на ВС. С решение № 1348/56г на ВС,2-ро гр.отд. е приповторено това което е приел и Врачанския окръжен съд-че искът се предявява в района на който е местожителството на ответника. В Р № 2251/73г на ВС 2-ро гр.отд. е казано това което е казал и ГПК /отм/: „законът дава право на ищеца да определи пред кой съд да предяви иска за издръжка”-т.е. чл.81 ал.1 и ал.2 ГПК / отм/.
И всичко това показва,че с решението на Врачанския окръжен съд разрешените с него съществени материално правни и процесуално правни въпроси не е в противоречие с практиката на ВС, на ВКС и на другите съдилища в страната.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.т.1,2 и 3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Врачанския окръжен съд от 01.08.2008г по гр.д. № 328/2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: