ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1080
София, 12.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 901/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. К. против въззивното решение на Софийския апелативен съд № 187 от 16.02.2009 год. по гр. д. № 661/2008 год., с което е обезсилено решение от 11.12.2007 год. по гр. д. № 1731/2005 год. на Софийски градски съд, с което са били отхвърлени исковете на жалбоподателя против Н. а. по п. гр. С., като предявени по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса, кой определя правната квалификация на иска и ако първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на спора, въззивният съд има ли основание да обезсили съдебното решение.
Ответникът Н. а. по п. гр. С. не е подал отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване поставя процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивната инстанция, когато констатира, че първоинстанционният съд е поставил неправилна правна квалификация на заявеното с исковата молба спорно материално право. Поддържа, че това представлява нарушение на материалния закон и не е основание за обезсилване на първоинстанционното решение. Към изложението са представени съдебни решения по приложението на чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.), чл. 1, ал. 2 Закон за отговорността на държавата и по чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) всички на Върховния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставения процесуалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика установена с П. № 1/10.11.1985 год. на Пленума на ВС (т.9) и Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС (т. 4), относно приложението на чл. 209, ал. 1, пред. последно ГПК. Виждането на въззивния съд, че първоинстанционният съд е разгледал искове на непредявено основание и не е разгледал предявените искове, като основание да обезсили решението му, почива на изложените в исковата молба фактически обстоятелства за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, претърпени от отменен незаконосъобразен акт на данъчната администрация, твърдения сочещи на фактическия състав, с който специалната уредба на чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ свързва възникването на обективната отговорност на държавата за незаконосъобразни действия на административни органи. Във връзка с правната квалификация на заявения спорен предмет, въззивният съд е посочил, че възприетото от първоинстанционния съд правно основание на исковете по чл. 49 ЗЗД е повлияно от качеството на ищеца, в което е влязъл в правоотношение с ответната администрация. Отменения с решение на Върховния административен съд, като незаконосъобразен, данъчно облагателния акт е бил съставен при извършена проверка на ищеца, като едноличен търговец. Поради това, първоинстанционният съд е посочил, че ищецът – претендиращ вреди причинени му в качеството на едноличен търговец, по волята на законодателя е извън кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение по реда на специалния закон – ЗОДВПГ, затова иска следва да се квалифицира и да се разгледа на основание чл. 49 ЗЗД. Тези съображения по определяне правната квалификация на исковете, които не са обосновани от навените основания в обстоятелствената част на иска, не са били възприети от въззивния съд, който правилно е извел хипотезата на недопустимост на първоинстанционното решение визирана в чл. 205, ал. 1, пред. последно ГПК, като основание за обезсилване на решението и връщане на делото за разглеждане на предявените искове. Въззивният съд е обосновал в мотивите си възможността за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ с приложението на чл. 25, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Д. процесуалния кодекс (отм.) действал към момента на възникване на отговорността (отмяната на ДОА) и към момента на предявяване на иска, като е направил аналогия и със сега действащи закони – чл. 19 от Закона за Националната а. за п. , чл. 77, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност, чл. 32 във вр. с чл. 6 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
От изложеното е видно, че поставения в изложението процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 209, ал. 1, пред. последно ГПК, поради което не са установени предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 16.02.2009 год. по гр. д. № 661/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ