1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
гр.София, 15.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1381/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Н. И. Н. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на К. окръжен съд от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 336/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на К. районен съд по гр.д.№ 2611/ 2009 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против община К. искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Н. Н., извършено със заповед на кмета на община К. № 54 от 26.10.2009 г., за възстановяване на Н. Н. на заеманата преди уволнението длъжност “главен експерт “П. и осигуряване работата на Общински съвет” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца след уволнението в размер 3 510 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че при постановяване на решението въззивният съд не дал отговор на съществения материалноправен въпрос може ли по отношение на една и съща длъжност да се предявяват различни изисквания по отношение на образованието и да се изготвят различни варианти на длъжностна характеристика. Според нея отговорът на този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за отмяната му.
Ответникът по касация – община К. – оспорва жалбата с доводи по същество, без да излага съображения по основанията за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че на поставения от нея въпрос в обжалваното въззивно решение не се съдържа отговор. Съгласно чл.272 от ГПК въззивният съд може да препрати към мотивите на първата инстанция и да ги направи по този начин свои. По въпроса за наличието на различни длъжностни характеристики за една и съща длъжност с предвидени различни изисквания за заемане на длъжността, въззивният съд в обжалваното решение е указал, че възприема изцяло доводите на първоинстанционният съд. Следователно отговорът на въпроса, повдигнат от жалбоподателката, въззивният съд е дал с препращане към мотивите на първата инстанция. В първоинстанционното решение на този въпрос е отговорено подробно – изложени са съображения, че още преди възстановяването на ищцата на длъжността със съдебно решение работодателят е изменил изискванията за образование, което трябва да има заемащият длъжността “главен експерт “П. и осигуряване работата на Общински съвет”. Посочено е, че това дава достатъчно основание за извършване на уволнение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ, но че работодателят, макар без това да е било необходимо, е изготвил и връчил на ищцата при отказ две длъжностни характеристики – първата със старото изискване за образование, втората – с новото. Направен е извод, че с тези действия е създадено впечатление за едновременно съществуване на повече от една характеристики за една и съща длъжност, но че този извод е само привиден, тъй като още от 16.09.2008 г. изискванията за длъжността, заемана от ищцата, са били изменени, като за целта се е изисквало висше икономическо образование.
Следователно на поставеният от ищцата въпрос е отговорено и то не в смисъла, че е допустимо да съществуват повече от една длъжностни характеристики за една и съща длъжност едновременно. Напротив, мотивите на въззивния съд (изложени чрез препращане към първоинстанционното решение) са за наличие на само една длъжностна характеристика за длъжността “главен експерт” ПОРОС, а наличието на различни текстови варианти се обяснява с неправилното схващане на работодателя как трябва да процедира при прекратяване на трудово правоотношение със служител, неотговарящ на изискванията.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено след фактически извод, че за заеманата от ищцата длъжност е имало само една (а не няколко) едновременно утвърдени длъжностни характеристики. При това положение повдигнатият от ищцата материалноправен въпрос (може ли да съществуват паралелно характеристики с различни изисквания за образование за заемане на една и съща длъжност) не обуславя по никакъв начин изхода от процесния спор, тъй като в конкретния случай не става въпрос за няколко едновременно съществуващи характеристики, а само за създадена видимост в тази насока. При това положение не са налице твърдяните основания по чл.280 от ГПК, тъй като повдигнатият от жалбоподателката въпрос не обуславя въззивното решение. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход от спора само ответникът по касация има право на разноски по касационното производство. Той обаче нито е доказал извършени разходи, нито е претендирал възлагането им. И тъй като реализирането на отговорността за разноски се подчинява на принципа на диспозитивното начало в процеса, то при липса на отправено искане към съда не може да има произнасяне по въпроса.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на К. окръжен съд от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 336/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: