3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
гр.София, 17.10.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 349 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.11.2011г. по гр.д.№ 372/2011г., в частта му, с която АС Велико Търново е уважил искове с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – Е. А. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният, съд като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от С. и С. Й. иск срещу Е. А. за сумите 6 374,80лева и 989,01лева, представляваща лихва за забава за времето от 01.04.2003г. до 19.11.2007г. и като е потвърдил същото в останалата му част, е осъдил Е. А. да заплати на С. и С. Ц. сумата 11 376.10 лв., представляваща получена от нея в качеството й на пълномощник на М. К., но неотчетена продажна цена по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 01.04.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11 376.10 лв. от 30.04.2009г. до окончателното й изплащане.
Прието е по делото, че ищците са наследници по закон на М. К., починала на 10.10.2004г., видно от удостоверение за наследници от 08.02.2007 г. на О.-К. и от 18.08.2006 г. на С. община. Установено е, че с генерално пълномощно от 22.07.2002 г. последната е упълномощила ответницата Е. А. да се снабдява с всички необходими документи, включително да участва във въвод във владение при възстановяване на собственост върху описаните в пълномощното в 13 пункта недвижими имоти, да продава, залага, ипотекира и извършва всякакви разпоредителни сделки с тези имоти, както и с цялото недвижимо имущество от свое име, както и да договаря сама със себе си по отношение на описаните в т.1 и т.2 имоти. Прието е, че на 01.04.2003 г. в [населено място] между ответницата като пълномощник на М. К. в качеството й на продавач и П. И., като купувач бил сключен предварителен договор за продажба на недвижими имоти в землището на [населено място], [община]. Установено е, че в чл.2 от предварителния договор купувачът се е задължил да заплати на продавача срещу прехвърляне на негово име и в изискващата се от закона нотариална форма на съответното право на собственост върху описаните имоти, при следната цена-левовата равностойност на 6 500 щатски долара по фиксинга на БНБ в деня на плащанията, която ще бъде платена по следния начин: 1.предплата / задатък/ от 5 000 щатски долара, платима в деня на подписване на предварителния договор и 2.остатък от сумата 1 500 щатски долара платим в деня на изповядване на сделката пред нотариус и оформен с разписка за окончателно плащане. Установено е също така, че на последната страница на предварителния договор е оформена разписка, че на 14.09.2004 г. в [населено място] ответницата Е. Р. като пълномощник на М. К. получила останалата част от продажната цена в размер на 2 397 лв., представляваща равностойността на 1 500 щатски долара, визирани подробно в чл.2, т.2 от предварителния договор, с което финансовите отношения между страните са уредени.
Прието е, че с влязло в сила решение от 15.01.2010 г. постановено по В.гр.д. № 464/2009 г. Ловешкият окръжен съд е отменил като незаконосъобразно решение № 221/09.06.2009 г. по гр.д. № 39/2007 г. на Ловешкия районен съд и вместо него е постановил друго, с което е обявил за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД предварителния договор от 01.04.2003 г.
От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза е установено, че левовата равностойност на 5 000 щатски долара по фиксинга на БНБ към 01.04.2003 г. е 8 979.10 лв., а обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.04.2003 г. до 19.11.2007 г. е 5 385.99 лв. Левовата равностойност на 1 500 щатски долара по фиксинга на БНБ към 14.09.2004 г. е 2 394.44 лв., а обезщетение за забава върху тази сума за периода от 14.09.2004 г. до предявяване на иска 19.11.2007 г. е 989.10 лв.
При тези данни въззивният съд е приел, че в настоящия случай е налице сключен договор за поръчка между наследодателката М. К. и ответницата, а не само упълномощаване. Изложени са съображения, за това, че съгласно чл.284, ал.2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, а в случая ответницата-жалбоподател в настоящето производство не е ангажира писмени доказателства /разписки/ установяващи предаване на сумите. Въззивният съд е приел, че ответницата не доказва предаване изплатената цена на продадените имоти-сумата 11 376.10 лв. на своята доверителка, поради което предявеният иск по чл.284,ал.2 от ЗЗД е основателен и го е уважил.
В изложение към касационната жалба жалбоподателката поддържа, че съдът се произнесъл по процесуалния въпрос начина на доказване наличието и валидността на договор за поръчка и по материалноправния за разликата между упълномощаването като едностранна правна сделка и договорното представителство, по които няма практика и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че по процесуалния въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т.3 ГПК. На същият в решението е отговорено в съответствие с трайната практика на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 03.01.2012г. по гр.д.№288/2011г. ІІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че в тежест на този, който твърди, че е натоварил другиго да действа за него при сключване на придобивната сделка е да докаже овластителната сделка, като за доказването му важат общите правила за допустимите доказателствени средства по ГПК. Именно в съответствие с тази практика въззивният съд е счел, че е доказано съществуването на договор за поръчка, по силата на който жалбоподателката дължи отчет за изпълнението на поръчката.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по материалноправния въпрос за разликата между упълномощаването като едностранна правна сделка и договорното представителство. На този въпрос също е даден отговор в практиката на ВКС, намерила израз и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения : решение от 02.09.2011г. по гр.д.№741/2010г. ІІ г.о. на ВКС и решение от 15.03.2010г. по т.д.№390/2010г. на Іт.о. на ВКС. В същата се приема, че съгласно разпоредбите на чл. 36 ЗЗД представителството е извършване на правни действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него, като представителството за сключване на сделки възниква в повече от случаите от волеизявление на представлявания – т.е. от упълномощаване. Посочва се, че при тази хипотеза представлявания определя обема на представителната власт, а това е правната възможност по силата на която едно лице може да извършва правни действия от името на друго и да създава за него правни последици. Приема се също така, че възлагането на правни действия се квалифицира като договор за поръчка – чл.280-292 ЗЗД, като ако довереникът действа от името на доверителя, като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя. Съобразявайки се с тази практика съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав споделя установената съдебна практика, която се явява и задължителна, като не намира основания за промяната й с оглед точното тълкуване на закона и за развитие на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 21.11.2011г. по гр.д.№ 372/2011г., в частта му, с която АС Велико Търново е уважил иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: