О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
София, 25.09. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2120 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Н. С. чрез адв. П. И. П. против решение № 1843/26.11.2012 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 1710/2012 г.
В касационната жалба се правят бланкетни оплаквания за недопустимост и неправилност поради „нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост”.
Насрещната страна Л. В. К. чрез адв. П. Т. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и, че касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на формалните изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния Софийски градски съд, В. Н. С. е осъден да заплати на Л. В. К. 15 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на изявление на В. С. от 27.11.2009 г. в 47-мото заседание на 41-вото Народно събрание, както и законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2009 г. до окончателното й изплащане, ведно със съдебноделоводни разноски.
За да постанови този резултат, съдът установил, че в изказването си на 27.11.2009 год. народният представител В. С. е посочил съдия Л. В. К. като пример за прогнилостта на съдебната система, твърдейки, че е освободил с подписка или гаранция двама от тримата „цигани, които убиха, ограбиха, изнасилиха и обезглавиха с брадва една жена в Л., Б.”. Н. представител, също така свързал изнесеното за съдия К. с неговото назначение като магистрат – „начинът на К. Черния”.
Съдът установил, че прокуратурата е внесла в Софийски окръжен съд искане за вземане на мярка за неотклонение”задържане под стража” спрямо едно лице във връзка с повдигане на обвинение за извършване на посоченото от В. С. престъпление. Съдът с председател съдия Л. К. В. е уважил искането и неговият съдебен акт е потвърден и от по-горната съдебна инстанция.
По делото съдия К. е разпитал и двама свидетели, но прокуратурата не е повдигнала спрямо тях обвинение, съответно няма и искане за налагане на мярка за неотклонение. В нарочно писмо от 29.09.2009год. на Софийска окръжна прокуратура до народните представители от ПГ на ПП Атака е посочено, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за виновността на други лица в извършване на престъплението, поради което понастоящем не са привлечени и други обвиняеми.
При тези данни, въззивната инстанция приела, че съдия Л. В. не е освобождавал, нито налагал друга мярка за неотклонение на лица, извън обвиняемия, за който е бил сезиран от прокуратурата и спрямо когото е наложил най-тежката мярка за неотклонение. Изявленията в обратен смисъл на народния представител В. С. са определени като неверни.
В обжалваното въззивно решение е установено още, че Л. К. е окръжен съдия в Софийски окръжен съд от 10.04.2006год., има 13 години 06 месеца и 7 дни юридически стаж със специализация по наказателно право в Софийски университет, курс за обучители по наказателно процесуално право, наказателно и гражданско право, атестацията му е ”много добра”, като е повишен на място в „ранг АС”. Изборът му за съдия и преместването и повишаването в инстанциите през годините са следствие на доказания професионализъм и положителните атестации. Няма данни неговото име да е замесено по някакъв начин със скандала във Висшия съдебен съвет по т.нар. случай „К. Черния”, а и назначенията на съдия К. са от преди това, като няма никакви данни, включително и навадени по делото твърдения за каквато и да е нерегламентирана намеса при избора му за заеманата сега и по-рано магистратски длъжности. В заключение, въззивната инстанция приела, че изказването на народния представител В. С. и внушението, че съдия К. е сред магистратите, влезли в съдебната система и израснали кариерно с намесата на „К. Черния”, което е невярно.
Неверните изявления на ответника по делото са били публикувани и във в. „Атака”.
Действията на ответника са квалифицирани като противоречащи на правилото по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да се не вреди другиму.
От събраните по делото доказателства съдът установил, че на ищеца са причинени неимуществени увреждания и постановил паричното им обезщетяване в размер на 15 000 лв., на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Присъдена е лихва върху главницата, считано от деликта, както и съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от иска.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
К. в изложението не е посочил кой е материално правният и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е постановил точно атакувания резултат.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК бланкетно е цитирано, че основание за допускане на касационното обжалване е, че „с постановеното решение, както и с определение от 10.09.2012 г. и определение от 16.10.2012 г. Софийският апелативен съд се поизнесе по материалноправен, както и по процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитието на правото, а самото решение на въззивната инстанция е в противоречие с практиката на ВКС, както и с практиката на чл. 10 ЕКПЗОЧ”.
Според уредбата на касационното обжалване според ГПК от 2007 г., касационна жалба подлежи на предварителна селекция за наличие на основания за допускане на разглеждането й по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да е ясно първо кой правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към резултата по спора.
Той трябва да бъде ясно и точно посочен от касатора, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
В случая правен въпрос няма, нито по някакъв начин би могъл да бъде уточнен било от изложението, било от жалбата.
„Противоречието” със съдебната практика нито е изяснено, нито доказано.
Твърдението, че „въпросът”, който и да е той, е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото няма обосновка – касаторът само е цитирал бланкетно съдържанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението, също така е посочено, че „Съдебният състав намери, че ответникът В. С. несъмнено е причинил морални вреди на ищеца. Този материалноправен въпрос е явява от значение за изхода на делото и обуславя правната вола на съда, обективирана в решението”.
Установяването на деликвента и причиняването на вредоносен резултат са две от условията на фактическият състав на деликта, но касаторът не е посочил, достигайки до това заключение въззивният съд какви материално-правни и/или процесуално правни проблеми е разгледал и то в противоречие на задължителна съдебна практика, или при наличие на противоречива съдебна практика или които въпроси имат конкретно значение за точното приложение на закона или за развитие на правото.
Противоречието със закона и необосноваността са касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК, докато проверката по чл. 288 ГПК е по основанията за допускане на самото касационно обжалване.
В случая, освен това, от съдържанието на касационната жалба, която е бланкетна и от съдържанието на изложението към нея е явно, че касаторът гради оплакването си върху факти, които не са били обсъждани от съда, нито въвеждани в предмета на спора, а и са неотносими към него. Без значение за заключението на въззивната инстанция за направено изказване от В. С. на 27.11.2009 г., за съдържанието му и за неверността и противоправността на същото, за причинено увреждане на ответника и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното деяние, е дали и други лица са участвали в престъпление, след като съдът не е бил сезиран с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо тях. Няма никакво отношение и евентуалната служебната информация на съдия К.. Известно е, че съдът не се самосезира, а от друга страна всичко това няма отношение към невярна информация, изнесена от В. С. – за освобождаване на двама извършители на убийство, нито с другото невярно изявление, свързано с професионалното развитие на съдия К..
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 1843/26.11.2012 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 1710/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ