О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 8 август 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 509/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Адвокат М. С. като процесуален представител на А. В. М. от с. М., е обжалвала решението на Пазарджишкия окръжен съд от 25.03.2008г по гр.д. № 97/2008г с което е оставено в сила решението на Пазарджишкия районен съд от 23.11.2007г по гр.д. № 346/2007г. С това решение районният съд по искът,предявен на правно основание чл.71 ал.2 СК от З. А. И. срещу А. В. М.,приел,че роденото на 09.05.2005г малолетно дете В, ще живее при майката,а бащата можел да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 до 19 часа, 10 дни през зимата и един месец през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск,ако работи. С това решение съдът осъдил бащата А. В. М. да заплаща на майката З. А. И. в това й качество и като законен представител на малолетното дете,месечна издръжка в размер на 50 лева,считано от датата на влизане в сила на настоящето решение. В полза на бюджета на съдебната власт присъдил държавна такса върху уважения размер на присъдената издръжка 72 лева и в полза на ищцата направените по делото разноски в размер на 98 лева.
В изложението към касационната жалба се излагат твърдения за допустимост, поради това,че същественият материално правен въпрос-къде да живее малолетното дете и кой от двамата родители да упражнява родителските права-бил разрешен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС- Р на Пленума на ВС № 1 от 12.11.1974г по гр.д. № 3/74г-т.1,2,4 и 6 и
в противоречие с практиката на съдилищата- на Р № 1890/91г ВС, 2-ро гр.отд., Р № 1203/93г на ВКС ,2-ро гр.отд. Р № 199/94г по гр.д. № 1414/93г на СРС, БК и Решение от 31.05.2007г по гр.д. № 1095/2006г на Великотърновския окръжен съд. За това били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд провери изложените основания за допустимост на касационното обжалване и прие следното:
Искането е неоснователно.
Въззивният Пазарджишки окръжен съд е решил делото съобразно приетите от него обстоятелства и нормата на закона-чл.235 ал.2 ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд е изследвал пълно условията за отглеждане и възпитание на детето къде биха били най-добри-в жилището на бащата или в жилището на родителите на майката. След преценка на обстоятелството че макар детето от малко да е било гледано от бабата си -майката на бащата, в негов интерес е на малката възраст около 3.5 години да расте и общува с майка си. Тази биологична предпоставка за нормално изградена психика и растеж, никой съд не би могъл да пренебрегне. Още повече,че в случая условията за живот са били добри и от двете страни. Но надделяващо съображение е било качеството на жената като майка ,фактът че бащата бил зает и пътувал всеки ден на работа в София и най-вече ниската възраст на детето,на която то отчаяно се нуждае от майка. Щом като тази майка го е и искала, въъззивният съд е решил делото като го е оставила за отглеждане при нея.
Поцедирайки по този начин и разрешавайки материално правния спор по реда на чл.71 ал.2 СК ,въззивният съд не е постановил решението си в противоречие на практиката на ВС- Пленумно решение № 1/74г ВКС ,където в раздел ІІ т. г буквално е посочено „Желанието на родителите. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата след развода е указание за сериозна загрижаност за тях и желание да се изпълни родителския дълг съобразно с разпоредбите на чл.59 СК,… т.ж. Възраст на децата….децата в ниска възраст / пеленачета, в първите години / децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствени майчини грижи..”
Останалите цитирани в изложението решения, не са относими към конкретния случай. По настоящето дело е било установено,че майката на детето не е била пълнолетна и че тя също е имала нужда от помощта на своите близки. Логично и възможно е тази млада жена да установи връзка или да се омъжи за друг мъж. Това не би попречило да отглежда детето си ,щом има желание за това.това не означава и ниски морални качества,за да се отнеме детето й и да се предостави за отглеждане на баба му.
В заключение, не са налице основанията зо допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд от 25.03.2008г по гр.д. № 97/2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: