4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
С., 13.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 3890 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. П., подадена чрез адвокат М. Ч. срещу въззивно решение № 114 от 24.04.2015 г. по гр. дело № 150/2015 г. на Ловешкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 32 от 5.02.2015 г. по гр.д. № 879/2014 г. на Троянския районен съд са отхвърлени предявените от А. Д. А. срещу СОУ „Св. Кл. О.”, [населено място] искове по чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване на уволнението, извършено със заповед № 1 от 15.09.2014 г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „помощник-директор по учебната дейност” в училището, за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по въпросите: когато работникът или служителя чийто трудов договор се прекратява, е бил член на синдикална организация при работодателя може ли писменото съгласие за прекратяването му да се счита дадено, макар и удостоверяващият го документ да не е приет като доказателство по делото, а изричното писмено съгласие само е цитирано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; може ли да се приеме, че ако е налице дадено съгласие от страна на синдикалната организация за прекратяване на трудовия договор на определено основание / съкращаване в щата/, то така даденото съгласие да е достатъчно за прекратяване на трудовия договор на различно основание /намаляване обема на работа/; в случаите когато едно лице по длъжностна характеристика изпълнява както преподавателски функции, така и административни, присъщи на длъжността „помощник – директор”, как следва да се извърши подбора по см. на чл.329, ал.1 КТ, и в частност: допустимо ли е да се извършва подбор между служители, между чиито трудови функции и дейности не е налице пълна или относително еднаква степен на сходство, може ли да се приеме, че след като е извършен подбор на намалената работа на две лица като преподаватели, резултатът от този подбор автоматично следва да се пренесе и върху функциите на едно от лицата като помощник – директор, без тази дейност да се изследва дали също се е намалила като обем или следва да се приеме, че е извършен подбор между две различни длъжности, с което е допуснато нарушение на чл.329, ал.1 КТ. Според жалбоподателката по първия въпрос е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по втория основанието по ал.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната страна- СОУ „Св. Кл. О.”, [населено място] в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат В. А. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са обусловили крайното решение на съда. Претендира разноски за производството.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да отхвърли предявените от А. П. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване на обема на работа и броя часове преподавателска норма по немски език, че е спазена имеративната разпоредба на чл. 333, ал.4 КТ както и че подбор по чл.329 КТ не е необходим тъй като е премахната единствена щатна бройка за заеманата длъжност. По тези съображения е приел уволнението за законосъобразно и е отхвърлил иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, както и обусловените от изхода му искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че поставените от жалбоподателката въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. На въпроса свързан с приложението на чл.333, ал.4 КТ е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, включително и в приложените към изложението. Прието е, че когато в К. е предвидено задължение за писмено съгласие на синдиката при уволнение на редови синдикален член, доказването на изпълнението му е чрез установяване на факта, че решението на синдикалното ръководство е било обективирано в писмен документ, който е достигнал до работодателя. В случая приетото във въззивното решение, че съгласието е дадено в писмен документ, който е посочен в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е в отклонение от тази практика. Следва да се посочи и, че съобразно, даденото в решение № 665 от 1.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г., СV г.о.; решение № 555 от 9.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г.,ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г., ІV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/2011 г., ІV г.о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1532/2010 г., ІV г.о., на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.290 ГПК, разрешение, съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението; предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено своевременно от ищеца; ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение едностранно с исковата молба, а ответникът всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване с отговора на исковата молба; съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. В конкретния случай въведените от ищцата в исковата молба доводи за незаконност на уволнението са, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в предизвестието и това в оспорваната заповед не кореспондират помежду си и това я поставя в невъзможност да организира защитата си; че уволнението е извършено в нарушение на изискванията по чл.329, ал.1 КТ, поради субективна преценка на трудовите й качества от страна на работодателят. Ето защо се налага изводът, че довод за нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ не е въведен в исковата молба и по поставения в изложението правен въпрос свързан с приложението на посочената разпоредба не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По въпроса свързан с приложението на чл.329, ал.1 КТ не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да се допусни касационно обжалване на подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по гражданско дело, с изложението си касаторът следва да изведе онези правни /материално или процесуално/ въпроси, които са пряко основание на изводите на съда относно допустимостта или недопустимостта на заявения иск, за основателността или неоснователността на конкретния правен спор, т.е. да са обусловили решаващите изводи на съда. В. съд в случая е приел, че подбор не е задължителен при уволнение поради намаляване обема на работа, тъй като се премахва единствена щатна бройка за съответната длъжност и ищцата, която я заема е уволнена. Предвид изложеното поставеният въпрос по приложението на чл.329, ал.1 КТ не е обусловил решаващите изводи на съда.
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 600 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 24.04.2015 г. по гр. дело № 150/2015 г. на Ловешкия окръжен съд.
Осъжда А. Д. А.- П. от [населено място], [улица] да заплати на СОУ „Св. Кл. О.”, [населено място] сумата 600 /шестстотин/ лева, направени разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: