О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
София 17.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 326 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. В. М. чрез адв.Б. Вавова от АК-Бургас срещу решение № І-140 от 7.12.11г.по в.гр.дело № 1807/11г.на Окръжен съд- Бургас.С него е отменено решение № 1131 от 27.07.11г.по гр.дело № 930/11г.на Районен съд-Бургас и е постановено друго,с което жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата 4650 евро,получена от ответника на неосъществено основание с оглед сключен между страните договор за придобиване на квалификация,ведно с мораторна лихва в размер на 2050 евро,дължима за периода от 10.11.09г.до 1.02.11г.и законната лихва ,считано от 1.02.11г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение се визира основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 т.3 ГПК.Касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба [фирма],представляван от управителя Л. Б. и чрез процесуалния си представител Е. М. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните по делото е бил сключен договор по чл.229 ал.4 КТ – за придобиване на квалификация в технически университет в Г. на 1.09.2006г.,по силата на който ответникът В. М. се е задължил да завърши висшето си образование по специалност „Машиностроене”,след което да постъпи на работа в ищцовото дружество,а ищецът се е задължил да му заплаща годишна издръжка за времето на следването в размер на 4800 евро,както и след завършването – да му осигури подходяща работа.Приел е за установено,че ищецът е заплатил на В. М. различни суми в общо размер на 4650 евро,както и че последният не е бил студент в Техническия университет и не се е дипломирал в посоченото учебно заведение.Установено било,че паричните преводи са били извършвани от лична сметка на управителя на дружеството,а ответникът е направил и признание,че е получавал суми от личната сметка на управителя Б..При тези данни по делото въззивният съд е направил извод,че ответникът е получил суми без правно основание по договора за придобиване на квалификация,поради което претенцията на ищцовото дружество за връщане на получената сума е основателна.Изложил е съображения,че обстоятелството,че сумите са били изплащани от лична сметка на управителя,а не от сметка на самото дружество е ирелевантно и е предмет на вътрешни отношения управител-търговско дружество.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.На посочения от касатора въпрос за характера на договора за придобиване на квалификация е отговорено с решение № 227 от 19.04.11г.по гр.дело № 1861/10г.на ІV г.о.на ВКС,поставено по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че с договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото право. Следователно следва да се прилагат общите правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за трудовия договор.При наличие на задължителна практика относно правната природа на процесния договор,която не се налага да бъде изменена,не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният от касатора въпрос дали договорът по чл.229 КТ трябва да кореспондира със съдържанието на бъдещия трудов договор не е разрешаван от въззивния съд и не е предмет на делото.Не е от значение за изхода на спора и въпросът следва ли плащания по договора за придобиване на квалификация да се считат извършени от и за сметка на дружеството или следва да се считат за извършени от управителя в негово лично качество,тъй като не е съществувал спор,че законен представител на ищцовото дружество е неговият управител,който разполага с представителна власт и ангажира дружеството.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това дали са се осъществили определени факти в правния мир или не може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № І-140 от 7.12.11г.,постановено по гр.дело № 1807/11г.на Окръжен съд- Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.