2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
София, 21.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1388 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Е. Я., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Ж. К., против решение № 14 от 18 януари 2017 г., постановено по гр.д. № 884 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., в частта, с която е отменено решение № 385 от 7 май 2015 г., постановено по гр.д. № 239 по описа на районния съд в [населено място] за 2014 г. за отхвърлянето на предявения от [община] против Е. К. К., б.ж. на [населено място], починал на 8 юни 2015 г., иск по чл. 59 ЗЗД за сумата до 5470,40 лева, и в частта, с която искът с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за сумата до 86,78 лева, като вместо него са осъдени правоприемниците на К., между които и касаторката Я., да заплатят сумата в размер на 5470,40 лева обезщетение за ползване на 210,4 дка земеделски земи в землището на [населено място] за периода на стопанската 2011-2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното ? изплащане, както и за сумата в размер на 86,78 лева обезщетение за забава върху главницата от 5470,40 лева за периода от 15.07.2013 г. – 09.09.2013 г., и в тежест на ответниците са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо, тъй като същото е постановено без надлежна страна въззиваем. Сочи се, че районният съд е спрял производството по делото, но ищецът не е изпълнил дадените указания да посочи правоприемници на починалия ответник и техните точни адреси в преклузивния шестмесечен срок, изтекъл на 17 май 2016 г., поради което съгласно чл. 230, ал. 2 ГПК нито страните, нито съдът имат право да извършват процесуални действия по делото. Твърди се, че е нарушено диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, защото съдът недопустимо е заместил ищеца и вместо него се е снабдил с писмени доказателства за правоприемниците на починалия ответник и техните адреси. Освен това, последващите съдопроизводствени действия са извършени без да се възобнови спряното дело. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят правни въпроси, разрешени според касаторката в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът – [община] не изразява становище по жалбата.
С обжалваното решение по предявен от [община] срещу Е. К. иск по чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, и чл. 86 ЗЗД за сумата от 20599,80 лева, с която ответникът се е обогатил, представляваща трикратният размер на арендните вноски, които същият не е заплатил за ползваните от него земеделски земи, собственост на ищеца, за установено е прието, че [община] е собственик на процесния имот, както и че ответникът К., е посочен като бенефициент за имоти, посочени с кадастрални номера за кампания 2012 г. За безспорно по делото е възприето и обстоятелството, че ответникът действително е ползвал процесните имоти през сочения период – стопанската 2011 – 2012 г., като е заявил същите пред ДФ „Земеделие“ и е получавал подпомагане по СЕПП. Обсъден е и сключеният между [община] и трето за спора лице, договор за наем с предмет част от процесните имоти, като е прието, че той не лишава ищеца от възможността да търси по съдебен ред защита на своето право от неоснователно обогатилия се срещу когото не разполага с друг иск. Прието е, че ответникът не е установил, че ползва имота въз основа на облигационно основание или при надлежно учредено ограничено вещно право на ползване, поради което процесните недвижими имоти са ползвани за съответния период без правно основание, и така е спестен разход за заплащане на наем за ползване на процесните имоти, съизмерим с размера на средното годишно рентно плащане за съответното землище на общината, определено в размер на 26 лева за декар за стопанската 2011-2012 г., или за процесните 210,4 дка е от 5470,40 лв., до който размер искът е счетен за основателен, като над тази сума и за горницата до пълния предявен размер от 20599,80 лв. – за неоснователен.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване за проверка на твърдението за недопустимост на обжалваното решение. Проверката е необходима предвид установената по делото смърт на ответника по исковете в срока за обжалване на първоинстанционното решение, спирането на производството по делото на 4 ноември 2015 г., за което ищецът е бил уведомен на 9 ноември 2015 г., и липсата на данни по делото в шестмесечния срок ищецът да е предприел действия по чл. 230, ал. 2 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне само в частта на решението, създаващо задължения за касаторката.
Изрично поставените от касаторката въпроси не водят до допускане на касационното обжалване.
На първо място се пита когато от касатора е формулиран процесуалноправен въпрос, който има значение за недопустимостта на обжалваното въззивно решение, то следва ли ВКС да го допусне до касационно обжалване. Положителният отговор на въпроса не буди каквото и да е съмнение, още повече, че в т. 1 на ТР № 1/2010 г., ОСГТК прие, че Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Това означава, че не само когато въпрос, свързан с недопустимостта или нищожността на въззивно решение, е посочен от касатора, но и по служебен почин касационният съд е длъжен да допусне касационното обжалване. Изрично формулираният в случая въпрос обаче не е обусловил изхода на спора, доколкото той касае дейността на касационния съд, а не на въззивния съд, поради което твърдяното противоречие с т. 1 на ТР № 1/2010 г., ОСГТК, и т. 10 на ТР № 1/2001 г., ОСГК, не се разкрива.
Вторият въпрос е преклузивен ли е срокът по чл. 230, ал. 2 ГПК и след неговото изтичане допустимо ли е съдът и страните да извършват процесуални действия, както и длъжен ли е съдът, при наличие на предпоставките на закона, да възобнови спряното дело с изричен съдебен акт. По този въпрос се твърди въззивният съд да е нарушил дадено от ВКС тълкуване в решение № 86 по гр.д. № 5563/2014 г., IV г.о., и решение № 20 по т.д. № 1014/2011 г., II т.о. В първото от сочените решения съдът е тълкувал въпроса относно процесуалната допустимост на съдебно решение, постановено след смъртта на страна по делото и преди на нейно място да е конституиран и да е взел участие процесуален правоприемник, а по второто са разрешени въпросите при спиране на делото поради смърт на една от страните в процеса, спират ли да текат за всички процесуалните срокове и дали всички последици от спиране на делото отпадат занапред от деня, когато спряното дело е било възобновено, и какво е правното значение на извършените процесуални действия, вкл. постановяване на съдебно решение, ако една от страните по делото е починала в хода на производството преди приключване на устните състезания в първата инстанция и към датата на внезапната й смърт срокът за отговор на исковата молба не е изтекъл, но е изтекъл към датата на конституиране на правоприемниците и, тъй като делото не е било спряно, а отложено. Ясно е, че и в двете решения в тълкувателната им част разглежданите въпроси са били различни от изрично заявеният от касаторката в настоящото производство, поради което касационното обжалване по него не може да бъде допуснато.
Накрая се пита длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за недопустимите процесуални действия на първоинстанционния съд, както и за процесуалната легитимация на страните. Твърди се, че по този въпрос са нарушени разясненията, дадени от ОСГК в т. 10 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. и т. 14 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. В първото от сочените решения се разисква дейността на въззивния съд при постановено нищожно или недопустимо решение по обективно съединени искове, което се обжалва частично, а във второто тълкувателно решение предмет на разглеждане е дейността на ВКС спрямо въззивното решение. Независимо обаче, че касаторката не е посочила съдебна практика по единствено поддържаното от нея допълнително основание за допускане на касационното обжалване, на въпросът й ще се отговори принципно в производството по чл. 290 ГПК по твърдението за недопустимост на решението на въззивния съд в съответната му част.
За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 27,79 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 18 януари 2017 г., постановено по гр.д. № 884 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., в частта, с която е отменено решение № 385 от 7 май 2015 г., постановено по гр.д. № 239 по описа на районния съд в [населено място] за 2014 г., и вместо него Х. Е. Я. (и М. Х. К. и К. Е. К. – тримата като наследници на починалия ответник Е. К. К.) е осъдена на основание чл. 59 ЗЗД да плати приспадащата й се част от сумата 5470,40 лева обезщетение за ползване на 210,4 дка земеделски земи в землището на [населено място] за периода на стопанската 2011-2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното ? изплащане, както и съответната част от сума в размер на 86,78 лева обезщетение за забава върху главницата от 5470,40 лева за периода от 15.07.2013 г. – 09.09.2013 г.
УКАЗВА на Х. Е. Я., с адрес в [населено място], в едноседмичен срок от получаването на препис от определението, да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 27,79 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение за насрочването му в публично съдебно заседание след получаването на доказателство за платена държавна такса.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: