2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1082
София, 04.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
ч.т.дело № 449/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ТД „А.-Б., И.”, регистрирано в щата М., САЩ, чрез процесуалния си представител адвокат О. С. срещу определение № 429 от 24.02.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 3768/2011 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение от 28.06.2011 г. по т. д. № 2691/2010 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя ТД „Б. Б. народник”, регистрирано в Република Ч. и е прекратено производството по предявения установителен иск по чл.124, ал.4 във вр. с чл.57, ал.1 и 2 ЗМГО.
В частната жалба се въведени доводи за постановяване на въззивното определение в нарушение на процесуалния му закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на сезирания с установителния иск съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно приложението на чл. 57 ЗМГО, като се поддържа, че поставеният въпрос е обусловил изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна Б. Б. в писмения си отговор оспорва допустимостта на касационното обжалване, като навежда и доводи за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което е процесуално допустима.
Предмет на предявения от частния жалбоподател иск е да бъде признато със сила на пресъдено нещо, че наименованието за произход „B.” е регистрирано от ответника в противоречие с разпоредбите на чл.38 ЗТМПО (отм.), чл.51, ал.2 ЗМГО и чл.2 от Лисабонската спогодба, както и да се приеме, че закрилата на това наименование на територията на Република България е в противоречие с Регламент (ЕО) 510/2006 г. на Съвета, както и да се допусне от съда, че регистрацията на чуждестранното наименование за произход „B.” следва да бъде заличена.
За да потвърди определението за прекратяване на производството по делото като процесуално недопустимо, въззивният съд приел, че с разпоредбата на чл.57 ЗМГО законодателят прецизно е очертал рамките на компетентност на българския съд досежно исковете за заличаване на наименование за произход /НПр/, като е посочил, че регистрацията на чуждестранно наименование се заличава, когато тя е заличена в страната на произход. От това е направен извод, че по тези спорове компетеността на българският съд е ограничена до установяване единствено на факта за заличаването на НПР в съответната държава, като противният извод би означавало, че той следва да се произнесе и по преюдициалните за спора въпроси относно съществуването, респ. основанията за заличаване на чуждестранно НПр, което според въззивната инстанция е в изключителната компетентност на съда по регистрация на наименованието за произход.
Преценени, мотивите на обжалвания акт налагат извода, че поставения въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат.
По отношение на така формулираният въпрос обаче не е осъществена сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда е неясна или непълна и се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, което ще е от значение за развитие на правото, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
Разпоредбата на чл.57 ЗМГО, съгласно ал. 1 от която регистрацията на географско означение се заличава по искане на лице с правен интерес в хипотезите, в които тя е извършена в нарушение на чл.5, ал.2 и 3 или чл.52, т.1 и това нарушение е установено с влязло в сила решение е ясна и не се нуждае от тълкуване. Текстът на ал.2 на чл.57 ЗМГО, според който регистрацията на чуждестранното географско означение се заличава, когато тя е заличена в страната на произхода налага еднозначния отговор, че въпросът за връзката на качествата или особеностите на стоките с географската им среда или географския им произход, липсата на която съставлява нарушение на чл.51, ал.2 и 3 ЗМГО, следва да бъде разрешен от съда на страната по регистрация на означението за произход. Направеният от въззивния съд извод за недопустимост на иска за установяване на факта на извършена в нарушение на чл.51, ал.2 и 3 ЗМГО регистрация на чуждестранно географско означение за произход, което не е установено от съда на страната по произход е съобразен изцяло със закона.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за достъп на въззивното определение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 429 от 24.02.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 3768/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: