1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1083
ГР. София, 22.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.10.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4012/2014 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №163/14 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение касаторът е осъден да заплаща издържка в размер на 200 лв. месечно на малолетното си дете В. Г. / род. през 2001 г./, чрез неговата майка и законна представителка Р. Д.. Първоинстанционното решение е влязло в сила по искането за предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения с малолетното дете.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е допустима. Цената на този иск, определена на осн. чл.69, т.7 ГПК е над размера по чл.280, ал.2 ГПК, затова възражението за недопустимост на жалбата, напревено от ответницата в това производство Р. Д. е неоснователно.
За допускане на обжалването касаторът се позова на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не поставя обаче правен въпрос, от значение за спора за размера на издръжката, като обща предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК. Доводите в изложението му са за неправилност на изводите на въззивния съд за размера на определената издръжка. Неправилността на решението е касационно основание по чл.281,т.3 от ГПК и за наличието му ВКС не се произнася в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че основанията по чл.280, ал.1 от ГПК се различават по цел и предпоставки от тези по чл.281,т.3 от ГПК.
В практиката на ВКС по делата за присъждане на издръжка на малолетно дете е разяснено, че размерът й се определя според нуждите на детето / възраст, образователни потребности и други обстоятелства на случая/ и възможностите на родителя / доходи, имотно състояние и квалификация/ – р. по гр.д. №1654/10 г. на трето г.о. на ВКС. Въззивният съд, в съответствие с тази практика, е изследвал нуждите на детето, което е на 13 години и има присъщите за възрастта му лични, вкл. образователни потребности, както и специалната потребност от средства за лечение на установено очно заболяване. Възможностите на бащата да плаща издръжка в посочения размер са обосновани с размера на трудовото му възнаграждение от 1968 лв. месечно, имуществото му -притежаван л.а. „Мерцедес”, и младата му и трудоспособна възраст, която му позволява да работи и издържа двете си рождени деца / второто е на едногодишна възраст/. Посочено е, че задължението за издръжка на малолетно дете е безусловно – чл.143, ал.2 СК, вземането за нея – привилегировано и касаторът е следвало да го съобрази при поемане на задълженията по договорите за банков кредит, на които се позовава във възражението си за размера на издръжката.
Соченото основание за допускане на обжалването не е обосновано и установено и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №163/14 г. от 4.04.14 г.
Осъжда Г. В. Г. да заплати на Р. Н. Д. сумата от 150 / сто и петдесет/ лв., разноски за производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: