ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1083
София, 04.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско
отделение, в закрито заседание на 23.10.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 583 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.З ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба и инкорпорирана в съдържанието и частна жалба на Дорнан Г. Д. и С. Т. Д., двамата от [населено място] против въззивното определение на Софийски апелативен съд N 265 от 03.02.2012 год., по ч.гр.д.N 302/2012 год. и определение на същия съд N 1075 от 10. 05.2012 год., по ч.гр.д.N 302/2012 год..
С първия от обжалваните съдебни актове на въззивния съд е отменено частично определението на СГС от 20.12.2011 год., по ч.гр.д.N 17420/2011год., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] , [населено място] за обезпечение на бъдещ иск, предявим от дружеството, срещу настоящите частни жалбоподатели, като ответници, за заплащане на сумата 55 206 лв., представляваща заплатена сума и направени разходи по предварителен договор от 30.08.2004 год. и нотариален акт N 007, т. II, рег.N 4465, д.N 192/31.03.2005 год. на нотариус ЦК.Симеонова, peг.N 030 на Нотариалната камара, за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за построяване на апартаменти, офиси, магазини и гаражи, чрез налагане на запор върху банкови сметки и при условията на чл.389 ГПК, във вр. с 391 ГПК е допуснато исканото обезпечаване, чрез налагане запор върху банковите сметки на Дорнан Г. Д. и С. Т. Д., двамата от [населено място] във всички банки на територията на Република България до размера на сумата общо от 55 206 лева, като на бъдещия ищец е определен двуседмичен срок за предявяване на обезпечения бъдещ иск.
С второто от обжалваните определения, постановено за първи път от въззивния съд в производството по чл.398, ал.1 ГПК е оставено без уважение искането на настоящите частни жалбоподатели за замяна на допуснатата с определение N 265 от 03.02.2012 год., по ч. гр.д. № 302/2012 год. на Софийски апелативен съд обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки, с налагане възбрана върху недвижим имот, за който твърдят, че е тяхна собственост.
С частната жалба е въведено оплакване за недопустимост на първото от обжалваните определения, по съображения за липса на надлежна процесуална легитимация за молителя [фирма], гр.София, поради отсъствие на доказателства за актуалното му състояние и представителна власт на лицето, подписало пълномощното на адв. Т. К., подал молбата по чл.389 ГПК от името и за сметка на същото.
Алтернативно е въведеното оплакване е за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1
ГПК е възразила по допустимостта и, предвид различния процесуален ред за обжалване на двата съдебни акта на Софийски апелативен съд, като алтернативно поддържа и становище за неоснователността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
I. По въззивното определение на Софийски апелативен съд N 265 от 03.02.2012 год., по ч.гр.д.N 302/2012 год.:
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд, предвид липсата на данни за деня, в който на частните жалбоподатели е връчено съобщение от страна на съдебния изпълнител за наложената обезпечителна мярка, следва да се приеме за подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, поради което е процесуално допустима, съгласно процесуалното правило на чл.396, ал.2, изр.2 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване,поради следното:
За да постанови обжалваното определение, в частта му, с която след отмяна на първоначалния съдебен акт, постановен по реда на чл.389 и сл. ГПК е удовлетворено искането на [фирма] , [населено място] за обезпечаване на бъдещия му осъдителен иск срещу настоящите частни касатори, като ответници, Софийски апелативен съд е приел, че предпоставките на чл.391 ГПК са налице и кредиторът -молител в обезпечителното производство е установил с годни доказателствени средства правния си интерес от обезпечаване на бъдещата му искова претенция.
Срещу този краен правен резултат частните касатора са възразили, излагайки подробни съображения за неправилността му, но при липса на въведени основания за допускане на касационното обжалване, а съгласно процесуалната уредбата на касационния контрол по действаrция ГПК, към която чл.274, ал.З ГПК препраrца, достъпът до касационен контрол е предпоставен от произнасяне на въззивния съд по конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който, обусловил решаваrците прави изводи на въззивния съд, е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по т.l- т.З ГПК.
Формулирането на този значимия по см. на чл.280, ал.l ГПК правен въпрос, според постановеното в т.1 на ТР .N1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК е вменено от законодателя в изключителна тежест на касатора, поради което при отсъствие на законово задължение за ВКС да го формулира въз основа на съдържанието на касационната жалба и изложението към нея , непосочването му, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационното обжалване.
В случая частните касатори въобrце не са формулирали правен въпрос, който да попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, нито са се позовали на приложим по отношение на съrция критерий за селекция, а единствено са поддържали наличие на касационни основания за отмяна на обжалваното въззивно определение.
Вярно е, че с частната касационна жалба, формално е въведено оплакване за недопустимост на въззивния съдебния акт, но доколкото то не е конкретизирано, а служебната проверка на данните по делото позволява да се приеме, че не е налице вероятна недопустимост на обжалваното определение, постановено по реда на чл.389 и сл. ГПК, тъй като е въззивният съд се е произнесъл в рамките на правомоrцията си в обезпечителното производство и в границите на заявеното от молителя искане, то не е налице и това основание за допускане на касационното обжалване-арг. отт.l на ТР N1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до твърдяната липса на процесуална легитимация за молителя, поради отсъствие на удостоверение за актуално състояние на последния, приложено с молбата по чл.389 ГПК, то подобно изискване към съrцата, като нейно приложение, процесуалният закон не въвежда. Липсата пък на надлежно учредена представителна власт на пълномоrцника на молителя, дори и евентуално да е налице е порок, на който може да се позове единствено последният, но не и насрещната страна.
II. По определение N2 1075 от 10. 05.2012 год., по ч.гр.д..Nо 302/2012 год. на Софийски апелативен съд:
Частната жалба е процесуално допустима по критерия на чл. 275 ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да откаже заявеното от настоящите частни жалбоподатели по реда на чл.398, ал.1 ГПК искане за замяна на наложената обезпечителна мярка „запор на банковите им сметки“ до размера на исковата сума, предмет на обезпечената бъдеща искова претенция на [фирма], гр. София с възбрана върху конкретно посочен от същите недвижим имот, въззивният съд е приел, че същата е адекватна на установената от доказателствата по делото обезпечителна нужда и не надвишава пределите и.
Изложени са съображения, че обезпеченият бъдещ осъдителен иск е за парична сума, поради което най- подходящата обезпечителна мярка, при която изпълнението на евентуално постановеното в полза на кредитора осъдително решение би било най- малко затруднено, а правната сфера на ответниците- най- малко обременена в случая е „запор на парични средства по банкови сметки“, което равенство на интересите на страните би било нарушено при налагане предлаганата от бъдещите ответници обезпечителна мярка „възбрана върху недвижим имот“, вкл. по съображения, свързани с продължителността и етапите на принудителното изпълнение върху недвижим имот.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Законосъобразно въззивният съд е счел, че предвид предмета на обезпечения иск наложената обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда, поради което не е налице преобезпечаване, което да обуславя замяната и с предлаганата от ответниците такава.
Що се касае до оплакването, че наложената обезпечителна мярка „запор върху банкови сметки“, без съответна конкретизация е неподходяща, поради потенциална възможност за блокиране на всичките им вложения в банките в страната, то този довод е правно несъстоятелен предвид отсъствието на ангажирани от тях доказателства за налични средства в размер на исковата сума по обезпечения бъдещ иск само по една от банковите им сметки.
Отделен в тази вр. е въпросът, че ако в една от банковите сметки на Дорнан Г. Д. и С. Т. Д. , сумата до размера на която запорът е наложен, е налична, то не би могло да се стигне до запор върху всички сметки на частните жалбоподатели, тъй като кредиторът- молител в обезпечителното производство носи отговорност за вреди от неоснователно наложеното обезпечение, каквато отговорност носи и съдебният изпълнител.
Що се касае до останалите доводи, свързани с предпоставките за допускане обезпечението на бъдещия иск, предявим срещу жалбоподателите, то те не подлежат на преценка в настоящето производство, доколкото въззивното определение на Софийския окръжен съд, по изложените по- горе съображения не е допуснато до касационен контрол.
Ответната по частната жалба страна не е претендирала деловодни разноски, поради което не следва да бъде обсъждана отговорността за същите- арг. от чл.78, ал.З ГПК.
Водим от горното, ВКС, състав на второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
ОПРЕД ЕЛ И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на
Софийски апелативен съд № 265 от 03.02.2012 год., по ч.гр.д. № 302/2012 год., по описа на с.с..
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1075
от 10. 05.2012 год., по ч.гр.д..№ 302/2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: