О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1083
София, 13.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 265 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. П. Н. от гр. Е., чрез процесуалния му представител адв. Г от АК-София, против въззивно решение № 170 от 09.07.2008 г., постановено по гр.д. № 570 по описа за 2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 91/17.01.2007 г. по гр.д. № 54/2007 г. на Софийския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД, за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деликт и искът в този размер е уважен, като в останалата му обжалвана част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът – ответник в производството по делото, поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което моли, то да бъде отменено и да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като за противоречива практика са приложени решение № 1* от 20.11.1968 г. по н.д. № 1449/1968 г. на ВС, ІІІ н.о., решение № 1* от 09.04.1981 г. по гр.д. № 623/1981 г. на ВС, І г.о., решение № 1* от 23.12.1968 г. на ВС по н.д. № 1631/1968 г., ІІІ н.о., решение № 50 от 13.02.1979 г. на ВС по н.д. № 19/1979 г., ІІ н.о., решение № 581 от 04.01.2006 г. на ВКС по н.д. № 581/2005 г., ІІІ н.о., като посочения материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, е за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, а процесуалноправният въпрос е за пределите/обхвата/ силата на пресъдено нещо на решението на наказателния съд по чл. 78а НК и в тази връзка приложима ли е разпоредбата на чл. 222 ГПК/отм./, по които въпроси се е произнесъл съдът в обжалваното въззивно решение, чието разрешение е различно в цитираните по-горе съдебни актове на касационната инстанция.
Ответникът по касационната жалба С. М. С. от гр. Е. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за недопустимост на касационната жалба като просрочена, неоснователност на искането за допускане на разглеждането й, тъй като не са налице релевираните касационни основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като по същество я оспорва и като неоснователна – не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по оценяем в пари иск, обжалваният интерес е над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд и трайно установената съдебна практика. В конкретния случай представените съдебни решения не обосновават трайна съдебна практика, поради което в случая е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди не е разрешен от съда в противоречие с представената съдебна практика, а и с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на деликт е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, за това и решението му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото съдът е разгледал всички допустими и относими по спора доказателства, свързани с реално претърпените болки и страдания в резултат на деликта, размерът на обезщетението е определен съобразно тях. В този смисъл е и представената съдебна практика, която сочи на същия подход при определяне размера на обезвредата за морални вреди.
Що се отнася до поставения процесуалноправен въпрос касаещ пределите/обхвата/ на силата на пресъдено нещо на решението на наказателния съд по чл. 78а НК и в тази връзка приложима ли е разпоредбата на чл. 222 ГПК/отм./, настоящата инстанция намира, че в обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с приетото в решение № 273/10.10.2006 г., влязло в сила на 26.10.2006 г. по НОХД№ 273/2006 г. по описа на Софийския военен съд, съгласно което съдът е признал кап. Н. П. Н. за виновен в това, че на 12.09.2004 г. около 22,00 ч. в гр. Е., пред къща, находяща се на ул. „ Георги Б. ” № 22, се заканил с убийство на С. М. С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК и чл. 2, ал. 2 НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба в размер на 500 лв.”. В обжалваното решение въззивният съд се е съобразил както с приетото в това решение относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца, така и с останалите доказателства по делото в тази насока, всичките преценени съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./, поради което е достигнал до извода за извършено виновно противоправно деяние от касатора – ответник, в резултат на което за пострадалия ищец са възникнали морални вреди, които следва да бъдат възмездени съобразно критерия за справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД. Т.е. не е налице противоречие на приетото във въззивното решение в тази насока и цитираната по-горе практика на ВКС, Наказателна колегия. Посочените решения на ВС и ВКС не опровергават този извод на въззивния съд. Те се отнасят до конкретни случаи, които дори и при идентичност на правното основание – чл. 45 ЗЗД, както и приложението на процесуалната норма на чл. 222 ГПК/отм./, крайните изводи в тях са повлияни от различните фактически обстоятелства и тяхната конкретна преценка от съда, но не обосновават противоречива съдебна практика. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване.
Както се посочи по-горе твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 170 от 09.07.2008 г., постановено по гр.д. № 570 по описа за 2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, по касационна жалба с вх. № 5* от 15.07.2008 г. на Н. П. Н. от гр. Е., чрез процесуалния му представител адв. Г от АК-София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: