ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1084
София,02.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3326 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. А. К. от [населено място] срещу решение от 6.3.2015 г по гр.дело № 7197/2014 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Б” въззивен състав, с което е потвърдено решение № 76 от 26.3.2014 г, постановено по гр.дело № 49908/2013 г по описа на СРС, 53 състав, като предявените от Х. А. К. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ са отхвърлени като неоснователни.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Подържа, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.Респ.подържа, че касационната жалба не неоснователна.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от Х. А. К. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищеца е изпълнявал при ответника длъжността „специалист доставки”.Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, считано от 1.10.2013 г, поради намаляване обема на работа, като е осъществен фактическият състав на посоченото уволнително основание.Прието е на основание изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, че към 1.10.2013 г е налице фактическо намаление на обема на работа на ответното дружество.Така напр. в периода м.януари 2012 г-м.август 2012 г общото количество произведени от ответника млечни продукти възлиза на 1 765 478,710 кг, а през м.януари 2013 до м.август 2013 г е в размер на 1 254 672, 810 кг-т.е с 510 805, 900 кг или с около 40 % по-малко.Тенденцията на намаление на производството се дължи на намаляване обема на изкупените суровини за производство на млечни продукти, което пряко засяга изпълняваната от ищеца трудова функция.
Касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по материалноправния въпрос : За да приложи законосъобразно уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.3 от КТ необходимо ли е работодателя да е приел решение за намаляване обема на работа.
Сочи се противоречие на въззивното решение с решение от 9.3.2012 г по гр.дело № 10070/2011 г на Пловдивски районен съд, 15 граждански състав.Представеното с изложението по чл.284 ал.3 от ГПК не носи отбелязване за влизането му в сила, поради което не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 от КТ.
Въззивният съд е приел, че не е необходимо наличието на нарочен акт на работодателя /решение/, който да установява намалението на обема на работа като фактическо състояние.Това разрешение кореспондира със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 21 от 1.2.2010 г по гр.дело № 5101/2008 г на ГК, Четвърто ГО, съгласно което „намаляването на обема на работа е въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние, обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да се установява с изрично приети от работодателя решения.Последният преценява дали да намали броя на работниците тогава, когато има намаляване обема на работа.За настъпване на предпоставките по чл.328 ал.1 т.3 от КТ е без значение този факт да е констатиран от компетентен орган с нарочен акт.В същия смисъл са и мотивите на въззивния съд. Решение на компетентен орган е задължително да има само когато намалението на обема на работа е довело до структурни промени-закриване на отдел, звено или друга структурна единица.
В настоящият случай в предприятието на ответника не са извършвани структурни промени и не е приет нов щат.Следователно за работодателя не се е породило задължението да изготви изричен акт за констатиране намаляване обема на работа, а разгледаната с решение № 174/10.4.12 г на ВКС по гр.дело 883/11 г на ВКС, Четвърто ГО е хипотеза е неотносима към настоящия правен спор.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените в това производство разноски в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат съгласно представен списък.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение решение от 6.3.2015 г по гр.дело № 7197/2014 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Б” въззивен състав.
ОСЪЖДА Х. А. К. да заплати на [фирма] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.