3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1084
София, 04.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 705 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище [населено място], С. област против определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 152 от 08.06.2012 год., по т.д.№ 438/2012 год., с което на осн. чл.280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на касатор, с вх.№ 1268/15.03.2012 год. против въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 28/16. 02. 2012 год., по в.гр.д.№ 540/2011 год..
С частната жалба е въведено оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, който порок е обоснован с преценката на въззивния съд относно произхода на претендираното по реда на чл. 422 ГПК вземане срещу частния жалбоподател, като ответник.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „ [фирма] касационна жалба вх. на СОС № 1268 / 15.03.2012 год. тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че въззивното решение на Смолянския окръжен съд, предмет на същата, попада в обсега на чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр. 100/ 21. 12.2010 год. и е изключено от приложното поле на касационното обжалване, тъй като цената на всяка една от предявените в обективно кумулативно съединяване установителни искови претенции – главна, основана на чл. 422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и акцесорна, по чл.86, ал.1 ЗЗД е под законовия минимум от 10 000 лв.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000лв. – за търговски дела, във втората от които категории, както правилно е преценил и тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС, попада и обжалваното решение на СОС, предвид произхода на претендираното вземане и качеството ”търговец” на страните по спора – арг. от чл.286, ал.3 ТЗ
Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на СОС, настоящият частен касатор [фирма] не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което подадената касационна жалба, правилно е била възприета за процесуално недопустима.
При отсъствие на надлежно възникнало за страната право на касационна жалба, всички въведени с частната жалба доводи, свързани с материалната незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, дори и да са евентуално основателни, не биха могли да обосноват различен от изградения правен извод за недопустимост на касационното производство, нито могат да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав.
Водим от тези съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 152 от 08.06.2012 год., по т.д.№ 438/2012 год. на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: