О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1085
София, 01.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№671 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №461 от 14.01.2010г. по гр.д.№1141/09г. на В. окръжен съд е потвърдено решение №1/06.02.09г. по гр.д.№110/08г. на Еленския районен съд, с което е бил уважен иск по чл.108 от ЗС за собственост на 5/6 ид.части от дворно място и построените в него жилищна сграда и навес, находящи се в с.Константин, община Е..
Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на С. С. П. – дядо на ищците и прадядо на ответницата. След смъртта му през 1956г., в имота е останал да живее със семейството си единият му син – П. С. С.. Той е починал през 1997г., а след смъртта му в имота останали преживялата му съпруга Н. и единия му син – И., баща на ответницата И. И., която през 2008г. се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност и наследство и която понастоящем единствена владее имота. Прието е, че нито П. С., нито неговия син И. П. С., са придобили имота по давност, тъй като не са извършвали действия, с които да демонстрират по отношение на останалите съсобственици завладяване на техните идеални части, а от своя страна ответницата не е владяла имота.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата И. И. П.. В изложението към нея тя се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, без обаче да поставя правен въпрос, по който иска допускане на това обжалване и без да обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В изложението са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се и противоречието му с решение №1135/23.12.98г. по гр.д.№805/98г. на І ГО; решение №1619/14.12.2000г. по гр.д.№640/2000г. на ІV ГО и решение №508 от 29.07.03г. по гр.д.№740/02г. на ВКС, І ГО.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че не е налице основание за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място – жалбоподателката не е формулирала правните въпроси, по които иска допускане на касационно обжалване, а съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е нейно задължение. Нейно задължение е и да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като посочи с какво разглеждането на конкретния спор от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Но дори да се приеме, че се поставя въпросът за придобиване по давност на съсобствен недвижим имот, не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Както е посочено в т.4 на цитираното по-горе ТР на ОСГТК, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице в случаите, при които няма съдебна практика по конкретен законов текст, който е неясен и се нуждае от тълкуване, или пък установената практика се нуждае от промяна. В случая тези условия не са налице. Има постоянна съдебна практика, която приема, че за да се придобие по давност един съсобствен недвижим имот следва владеещият съсобственик да демонстрира по отношение на останалите съсобственици промяната в намерението си – че владее само на себе си, като отблъсква владението на другите съсобственици. В този смисъл е и посоченото от жалбоподателката решение №508 от 29.07.03г. по гр.д.№740/02г. на ВКС, І ГО, с което обжалваното въззивно решение е в съответствие.
Няма и противоречива съдебна практика по въпроса за придобиване по давност на съсобствен имот. Останалите две решения, приложени към касационната жалба, също не влизат в противоречие с обжалваното решение на въззивния съд. Решение №1135/23.12.98г. по гр.д.№805/98г. на І ГО разглежда въпроса за невъзможността да се позовава на придобивна давност лице, което преди това е придобило собствеността върху същия имот въз основа на валидно завещание. С решение №1619/14.12.2000г. по гр.д.№640/2000г. на ВКС, ІV ГО пък се приема, че за да се придобие по давност недвижим имот, владението върху който е предадено по силата на предварителен договор, е необходимо десетгодишно, а не петгодишно владение. Тези въпроси са различни от въпросите, които се поставят по настоящото дело, ето защо не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №461 от 14.01.2010г. по гр.д.№1141/09г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: