О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1085
гр.София, 17.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 954/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. Т. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 186 от 23.04.2012 г. по гр.д.№ 255/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Хасковски окръжен съд по гр.д.№ 442/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против А. И. М. и К. Д. С. искове, квалифицирани по чл.27 вр. чл.30 от ЗЗД за унищожаване на договора, сключен с нотариален акт № ***/ **.**.**** г., т.*, н.д.№ ****/ **** г. на нотариус при РС Димитровград, с който И. А. М. и Д. Т. М. продават на А. И. М., по време на брака му с К. Д. С., апартамент № ** в [населено място], ул.*. *., № *, вх.*, като сключен при заплашване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига процесуалноправните въпроси за възможността заплашването като основание за унищожаемост на правните сделки да бъде установено от косвени доказателства и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика и се позовава на решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1502/ 2008 г., определение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 913/ 2009 г. и решение на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 3171/ 2007 г.
Ответникът А. И. М. оспорва жалбата и моли да не се допуска касационно обжалване, защото според него въззивният съд не е отговарял на поставените от жалбоподателката въпроси, а обсъждането на доказателствата е извършено в съответствие с установената практика.
Ответницата по касация К. Д. С. не взема становище.
ВКС намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съдът е бил сезиран с иск за унищожаване на договор поради това, че при сключването му ищцата е била застрашена с пряка и непосредствена опасност за живота й. Уважени са всички доказателствени искания на ищцата за установяване на факта на заплашването, който единствено е бил спорен по делото. Съдът е анализирал събраните доказателства, обсъдил е показанията на всеки от свидетелите и е счел, че не е установено по несъмнен начин твърдението на ищцата за сключване на сделката след като съпругът й я заплашил с убийство. Преценил е, че свидетелските показания съдържат косвени доказателства, който не водят до категоричен извод.
При така изложените от въззивния съд мотиви не обуславя въззивното решение въпросът възможно ли е заплашването като основание за унищожаемост на правните сделки да бъде установено от косвени доказателства. Въззивният съд не е постановил, че това не е възможно. Той е държал мотиви, според които косвените доказателства по делото не водят до категоричен извод за твърдяния факт, а не че е принципно недопустимо или невъзможно заплашването да бъде установявано с косвени доказателства. Следователно първият поставен въпрос не обуславя въззивното решение, а по такъв (необуславящ) въпрос обжалването не може да бъде допуснато, без оглед дали по него има противоречива съдебна практика (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Вторият повдигнат въпрос обуславя решението, но по него не се установяват твърденията на касатора за наличие на противоречива практика. По реда на чл.291 от ГПК касационната инстанция нееднократно се е произнасяла по въпроса, че въззивният съд дължи да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност. В обжалваното решение обаче не е постановено нещо различно по въпроса, нито въззивният съд фактически е игнорирал това си задължение. Той е анализирал обстойно доказателствата, събрани по спорния факт за осъщественото заплашване, а дали фактическите му изводи са правилни, в производството по чл.288 от ГПК не може да се проверява. Във фазата по допускане на обжалването касационният съд контролира правните, а не фактическите разрешения на въззивния съд. По поставения въпрос въззивното решение е съобразено с установената практика, включително с посоченото от жалбоподателката решение по гр.д.№ 3171/ 2007 г., І г.о.
По изложените съображения не са налице претендираните от жалбоподателката основания за допускане на обжалването и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 186 от 23.04.2012 г. по гр.д.№ 255/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: