1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1085
ГР. София, 22.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.10.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4009/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр.д. №947/13 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е отхвърлен искът на касатора срещу И. Б. за изменение на мерките за упражняване на родителските права за малолетното дете на страните М. А., род. през 2006 г., с предоставянето им на бащата. Решението е подписано с особено мнение за основателност на иска от член на съдебния състав.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ППВС №1/74 г. по въпросите: Следва ли съдът да обсъди не отделни, а съвкупността от всички конкретно установени по делото обстоятелства, при преценката за тяхното изменение и интересите на детето, по иск с пр. осн. чл.59, ал.9 СК. Следва ли поведението на единия родител/ майката в случая/ да се разглежда изолирано във връзка с отглеждането и възпитанието на всяко едно от децата му.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, при които са определени със съдебна спогодба между страните първоначалните мерки за упражняване на родителските права. И тогава, и сега детето живее с майка си и мъжа, с когото тя е във фактическо съжителство. Двамата са имали едно свое дете при определяне на първоначалните мерки, сега имат още две, по –малки от детето М. А.. Установено е, че то живее в спокойна обстановка, при обичайните битови условия, възпитава се добре от майката, ходи на училище в първи клас. Детето е силно емоционално привързано към майката, будно е и се развива нормално за възрастта си. На тази възраст – 7 – 8 години, макар и момче, то има силна нужда от майчината грижа и внимание, които получава. Няма данни да е отхвърлено и несигурно в семейната и социална среда на майката, нито тя да пречи на контактите му с рождения баща – касатора. Напротив, установено е, че майката е търсила съдействието на бащата в случаите, когато не може да полага непосредствена грижа за детето – по повод на нейно заболяване и нужда от лечение. Така изводът на въззивния съд, че не е налице изменение на обстоятелствата, изразяващо се във влошаване на условията / както битови, така и личностни/ при родителя, на когото са предоставени първоначално родителските права, е формиран в съответствие с указанията на ППВС №1/74 г.
Вторият въпрос също не е решен в противоречие с ППВС №1/74 г. Той почива на установеното в процеса обстоятелство, че майката и мъжът, с когото живее са дали за кратко последното си дете – бебе – кърмаче, за отглеждане от брата на майката и неговата съпруга, тъй като двамата нямали деца. Този факт, според ОС, не засяга пряко отглеждането на детето М. А., нито сам по себе си / при липса на данни бебето да е изоставено, поставено в риск или да са настъпили вредни за него последици/ може да обоснове извод за лоши родителски качества на общата за децата майка и мъжа, с когото съжителства, заедно с детето М..
Поради изложеното соченото основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №947/13 г. от 2.04.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: