О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1085
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 3 август 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 43/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
А. В. С., В. С. С. и И. С. К. , всички от гр. Н. са обжалвали решението на Бургаския окръжен съд от 23.06.2008г по гр.д. № 865/2007г по гр.д. № 865/2007г с което като е било отменено решението на Несебърския районен съд от 03.08.2007г по гр.д. № 487/2006г е постановено ново решение. С него Окръжният съд отхвърлил исковете предявени от А. В. С., И. С. К. и В. С. С. като наследници на С. В. С. срещу С. В. С. за прогласяване нищожност на договора за прехвърляне собствеността върху недвижими имоти от И. С. В. ,починала на 04.11.2000г на сина си С. В. С. обективиран в нот.акт № 48 том ІІІ/25.09.2000г на нотариус С. А. с район на действие Несебърския районен съд срещу насрещното задължение за издръжка и гледане, като нищожен поради липса на насрещно основание,
Окръжният съд отхвърлил и исковете им за собственост по наследство на по 1/ 9 ид.част- общо 1/ 9 ид.ч. за В. и И. С. и отделно 1 / 9 ид.част за А. В. С.- и за ревандикация върху следните недвижими имоти,находящи се в землището на гр. Н. овощна градина от 3.601 дка в м.”Б”, пасище-мера от 1.01 дкав м.”Ч”,нива от 15.442 дка в м. „И”,нива от 14.877 дка в м. „И”,лозе от 1.299 дка в м.”К” и бивша нива от 3.3 дка в м. „М”,в строителните граници на к.к. Слънчев бряг с пл. № 12 по кадастралния план на комплекса.
В изложението по допустимост към касационната жалба се сочи като основание разрешеният от въззивния Бургаски окръжен съд материално правен въпрос-че след като срокът между сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и настъпилата смърт на прехвърлителя е кратък, договорът е сключен без основание и тази квалификация по чл.26 ал.2 ЗЗД е основание за обявяване на неговата нищожност. Този въпрос бил разрешен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд провери изложените съображения за допустимост до касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд и прие следното:
Вярно е че практиката на ВС и на ВКС е последователна в приемане на становището,че когато „купувачът” по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу насрещните задължения за издръжка и гледане, е знаел, че здравословното състояние на прехвърлителя е такова, че смъртта е очаквана и близка и когато тя е настъпила в един кратък период след сключването на договора, този договор е нищожен поради липса на основание. В този смисъл са и представените към касационната жалба решения: Р № 148/91г на ВС 1-во гр.отд.,Р № 1040/93г на ВС ,2-ро гр.отд., Р № 871/96г на ВКС 2-ро гр.отд.,Р № 660/2000г на ВКС,1-во гр.отд.
Но решаващият съд е отчел преди всичко конкретната фактическа обстановка и тогава е приложил материално правната норма съобразявайки се и с практиката на ВКС. Защото по цитираните решения данните не са били за обявяване договорите за нищожни. По конкретното дело Бургаският окръжен съд е направил пълна преценка на всички събрани по делото доказателства и е приел обратното: приобретателят-син на прехвърлителката бил поел задълженията такива ,каквито били и тогава-при сключването на договора. А тогава майка му е била в Дом за възрастни хора по нейно желание-нещо което не е било опровергано-, тогава тя се е чувствала така,както е можел да се чувства човек на 81 годишна възраст,но е разбирала свойството и значението на извършеното и е можела да ръководи постъпките си – вж. заключението на вещото лице д-р А депозирано по гр.д. № 487/2006г пред Несебърския районен съд стр.174. Тогава майката не е имала някаква зависимост от своя син. Била е в Дом за възрастни хора и се е издържала от пенсията си. Онкологичното заболяване вече е било излекувано-не е имало никакви данни за рецидив и това че можело да се прояви и след 19 години са само теоритични предположения. Това е означавало,че тя е искала да прехвърли частта си от недвижимите имоти именно на този син-С. ,който полагал грижи макар и в по-малък обем и именно той я и погребал.
Решаващият съд правилно е пиел,че не може да се отрече алеаторността на един такъв договор-т.е. непредвидимостта на смъртта на прехвърлителя. Вярно е че майката И. С. В. е починала след около 40 дни от сключването на договора,но дори това да е станало и след години, грижите на приобретателя пак биха били в същия обем и той пак не би могъл да предвиди кончината на своя родител. За това решаващият съд е приел,че С. В. С. не е знаел точно кога ще умре майка му И. С. В. , а това че тя е починала по-рано от това което нейните други двама синове са очаквали, тъй като не са се грижили за нея в последната година от живота й, не е означавало че договорът следва да се обяви за нищожен поради липса на основание. Решаващият съд е решил спора конкретно и това че по други решения се приемало обратното, не е означавало че е бил длъжен механично да приложи техните разрешения.
Практиката на съдилищата не е портиворечива и в конкретния случай. Решението на Бургаския окръжен съд е съобразено със закона и не противоречи на практиката на ВС и на ВКС.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Бургаския окръжен съд от 23.06.2008г по гр.д. № 865/2007г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: