О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1085
София, 13.08.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА Д. <Димитрова&@Д. &/p>
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 486 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Община В., представлявана от кмета на общината инж. Р, чрез пълномощника си старши юрисконсулт М. П. , против решение № 9 от 02.02.2009 г., постановено по гр.д. № 463/2008 г. на В. окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 71 от 31.07.2008 г. на В. районен съд, постановено по гр.д. № 295/2008 г., в частта му, с която е отхвърлен предявения от И. М. Д. от гр. В., срещу община В. иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата 2322 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца в резултат на незаконно уволнение. С обжалваното решение този иск е уважен и е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени исковете, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и е отхвърлен иска за сумата 48,24 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените срещу него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – настоящият казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, без да обоснове наличието на това основание. Жалбоподателят не е конкретизирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Във връзка с релевираните основания за допускане на касационно обжалване са посочени и представени съдебни решения, както следва: решение № 238 от 11.11.2008 г. по гр.д. № 416/2008 г. на ВОС, решение № 231 от 05.11.2008 г. по гр.д. № 408/2008 г. но ВОС, решение № 211 от 06.11.2008 г. по гр.д. № 341/2008 г. на ВОС и решение № 21 от 22.05.2008 г. по гр.д. № 141/2008 г. на ВРС, без данни същите да са влезли в законна сила.
Ответницата по касационната жалба И. М. Д., чрез повереника си адв. Б. В. от АК В. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата, но не изразява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал наличието на посоченото в уволнителната заповед основание по чл. 325, т. 3 КТ във връзка с чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА, за прекратяване на трудовото правоотношение – изтичането на срока по трудовия договор.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК.
Както се изложи по-горе, жалбоподателят не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивния съд и който да е основополагащ за изхода на спора по исковете за защита срещу незаконно уволнение и този въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата и същият да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. От касационната жалба може да се изведе такъв въпрос, а именно в правомощията ли е на кмета на общината да прекрати предсрочно трудовия договор с кметски наместник на населено място, на основание чл. 46а, ал. 3 от ЗМСМА.
Представените от жалбоподателя съдебни решения, всички изхождащи от един съдебен район – В. окръжен съд, за които няма данни, че са влезли в сила, не обосновават наличието на противоречива практика на съдилищата по този въпрос. На първо място, това са решения, които не са влезли в сила и като такива подлежат на инстанционен контрол. Противоречивата съдебна практика се установява с окончателни, т.е влязли в сила съдебни решения, които решават по различен начин един и същи въпрос. На следващо място, обжалваното решение и представените съдебни решения не си противоречат по отношение на въпроса за компетентността на кмета на общината да прекрати предсрочно трудовото правоотношение с кметски наместник на населено място на основание чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА. Всички решения са категорични в извода си, че кметът на общината разполага с правната възможност предсрочно да прекрати трудовото правоотношение с даден кметски наместник. Релевираните в уволнителната заповед прекратителни основания, обаче подлежат на доказване като съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ доказателствената тежест е на работодателя. В настоящия случай, работодателят е прекратил процесното трудово правоотношение на основание чл. 325, т. 3 КТ, което означава, че той следва да докаже наличието на обстоятелства, обосноваващи това основание. Въззивният съд е приел, че това не е доказано и евентуалната неправилност на този извод, е основание за отмяна на съдебното решение като неправилно съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените от касатора съдебни решения се отнасят до конкретни казуси, разрешени при конкретна фактическа обстановка, което не обосновава необходимостта от тълкуване на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, какъвто не е настоящия случай.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 02.02.2009 г., постановено по гр.д. № 463/2008 г. на В. окръжен съд, Гражданска колегия, по жалба с вх. № 534 от 11.03.2009 г. на Община В., представлявана от кмета Р. А. В.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: