3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1086
София,03.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на втори август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Мими Фурнаджиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 169 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 548 от 16.06.2010 година по гр.д. № 289/2010 година на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение № 596 от 10.01.2010 г. по гр.д. № 2453/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с отм. чл. 293 ЗЗД, предявен от Д. Д. С. от [населено място] против И. Н. Д. от [населено място] за сумата 13500 лева, дължими по договор за консигнация. В решението е прието, че между страните не са доказани договорни отношения, в т.ч. по договор за консигнация; не е доказано, че ищецът е предал на ответника вещи на стойност 13500 лева; че представените по делото разписки, съдържащи изброяване на вещи и подпис на ответника не установяват твърдението, че вещите са предадени от ищеца на ответника с цел продажба и отчитане на получената сума; че вещите са собственост на ищеца, както и възникване на задължение за отчитане на стойността им. Изводите са въззивния съд са формирани въз основа на единствените представени по делото доказателства – документ, наименован „разписка” с дата 21.01.1993 г. и втора разписка без дата, съдържащи изброяване на вещи и подпис на ответника. Прието е, че дори и при проведено доказване на твърдяното консигнационно правоотношение, което не е сторено по делото, то въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е основателно.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. Д. С. от [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им съобразно обстоятелствената част на изложението): дължи ли се получената продажна цена при доказано получаване на стоката и реализацията и; дължи ли се цената на вещи, с които ответникът се е разпоредил, независимо от основанието за предаването им и явява ли се писмената форма условие за валидност на договора за консигнация, разрешаването на които е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Приложени са решение № 1478 от 06.09.1995 г. по гр.д. № 2446/1994 г. на Пето гражданско отделение на Върховния съд относно правата и задълженията на страните по посредническия договор; решение № 533 от 17.03.1994 гр.д. № 1832/1992 г. на Пето гражданско отделение на Върховния съд, съгласно което договорът за консигнация представлява вид комисионен договор; решение № 736 от 14.09.1994 гр.д. № 1639/1993 г. на Пето гражданско отделение на Върховния съд относно договора за консигнация по чл. 293 ЗЗД (отм.) и решение от 23.08.2002 г. по гр.д. № 2180/2002 г. на Софийски градски съд относно правоотношенията по договор за влог.
Ответникът по касационната жалба И. Н. Д. счита, че не въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК правни въпроси нямат отношение към изхода на делото. Дължи ли се реализираната от комисионера продажна цена при доказано получаване на стоката и реализацията и е въпрос, неотносим към изводите на съда за неоснователност на претенцията поради липса на доказателства за комисионен договор, предадени вещи и реализацията им. Въпросът дължи ли се цената на вещи, с които ответникът се е разпоредил, независимо от основанието за предаването им няма връзка с формираните във въззивното отношение изводи, че по делото не е доказано предаване на вещите. Неотносим към изхода на спора е и въпросът явява ли се писмената форма условие за валидност на договора за консигнация. Изводът на въззивния съд, че твърдението за консигнационни отношения не е установено е формиран не с оглед липсата на доказателства за писмен договор, а предвид пълната липса на доказателства за възникнало между страните правоотношение.
Не е налице и твърдяното противоречие с приложените към касационната жалба съдебни актове, част от които касаещи правоотношения без връзка с предмета на делото (договор за посредничество и договор за влог), както и правоотношения по валидно сключен договор за консигнация, наличието на каквито е отречено в обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 548 от 16.06.2010 година по гр.д. № 289/2010 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: