3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1086
София, 04.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 694/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. С. П., действаща лично и със съгласието на попечителя си П. Ж. П., подадена чрез пълномощника и адв.Хр.Д. против определение № 82 от 09.07.2012 год., по т.д.№ 274/2012 год. на състав на първо търговско отделение на ВКС, с което на осн. чл.253 ГПК е отменено протоколното определение на същия съд от съдебно заседание на 25.06.2012 год. за даване ход на устните състезания и е прекратено производството по делото като недопустимо.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с известяване на страната за постановеното арбитражно решение, предвид поставянето и под ограничено запрещение към датата на разглеждане на арб.д.№ 355/ 2010 год. на Арбитражния съд при Стопанската асоциация [населено място], изключващо изпращането на писмо с обратна разписка единствено до същата да има характер на връчване по см. на чл.32 ЗМТА и на чл.39, във вр. с чл.38 и сл.ГПК.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е постъпила в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК и подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2, изр.ІІ ГПК съдебен акт на тричленен състав на ВКС е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
За да постанови обжалваното определение предходният тричленен състав на първо търговско отделение е счел, че исковата молба, основана на чл.47, т.1 и т.4 ЗМТА за отмяна на решение от 28.01.2011 год., по арб.д.№ 355/2010 год. на Арбитражния съд при „Стопанска асоциация” [населено място] е подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.48,ал.1 ЗМТА, поради което образуваното въз основана на същата производство е процесуално недопустимо.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено.
С влязло в сила решение на Варненския районен съд № 154 от 10. 02. 2010 год., по гр.д.№ 450/2009 год., поправено с решение на В. № 1303/08.112010 год., по същото гражданско дело, което предхожда арбитражното решение от 28.01.2011 год., по арб.д.№ 355/2009 год. , предмет на исканата по реда на чл.47 ЗМТА отмяна, настоящият частен жалбоподател С. С. П. е поставена под ограничено запрещение, като за неин попечител за срок до 03.05.2012 год., съгласно приложено по делото удостоверение на Органа по настойничество и попечителство на [община] е назначен съпругът и П. Ж. П..
Следователно по отношение на извършваните от С. П. съдопроизводствени действия е правно важимо процесуалното правило на чл.28, ал.2 ГПК, аналогично на установеното с чл.16, ал.2 ГПК/ отм./, според което ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на попечителя си.
Затова за да е редовно известяването на последната, като ответник в арбитражното производство, за постановеното арбитражно решение, единствено получаването на което, поставя началото на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал.1 ЗМТА, е следвало наред с нея, да бъде известен и попечителя и – П. Ж. П., което в случая не е изпълнено.
Участието на последния има защитна функция и гарантира интересите на ограничено запретения, в качеството му на страна в процеса, поради което вписване само името на ответницата С. П. в писмото с обратна разписка,съдържащо препис от решението на АС, чиято отмяна се иска и то на същото това основание, обуславя правен извод, че връчването е ненадлежно и прекратителният срок за предявяване на иск по чл.47 ЗМТА , към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая не е съобразено, че според чл.36, ал.1 от Закона за пощенските услуги /ДВ бр.37/2006 год./, следващ по време ЗМТА, пощенските пратки се доставят в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване, в пощенските служби или др. звена от пощенската мрежа, поради което, както е прието и в решение № 144 от 10.01.2012 год., по т.д.№ 946/ 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, препоръчано писмо с известие за доставяне върнато с формално отбелязване ”непотърсено” не може да бъде прието за недоставено, поради отказ на получателя по см. на чл.32, ал.2 ЗМТА, когато липсват категорични доказателства за евентуално оставено до адресата съобщение в тази насока, както е в разглеждания случай.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното по- горе са и обективно несъответстващите си дати на отделните пощенски клейма – изпратеното до частния жалбоподател писмо от АС ”СА” е с дата от [населено място] 05. 03. 2011 год., а датата на придружаващото го писмо от [населено място], с което същото е върнато обратно на неговия подател, като непотърсено, е 02.03.2011 година.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановеното от състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 82 от 09.07.2012 год., по т.д.№ 274/2012 год., по описа на с.с..
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: