1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1086
С., 5.10. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 426 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Г. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Д. от АК-П., против въззивно решение № 1693 от 01.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 365 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 826 от 25.02.2009 г., постановено по гр.д. № 584/2008 г. на Пловдивския районен съд, ХІІ с-в, са отхвърлени предявените от П. Г. П. срещу И. В. П., И. И. П., Л. А. Л. и Т. Б. Л., всичките от [населено място], искове за прогласяване на нищожност на договор за дарение, обективиран в н.а. № 39, т. 5, рег. № 7580, д. № 831/2007 г. на нотариус Н. Д.-К., с район на действие ПРС, с който И. В. П. и И. И. П. даряват на Л. А. Л. 10/5713 идеални части от нива, цялата с площ от 5,713 дка, представляваща имот № 028020, находяща се в землището на [населено място]-запад, в м. „П.”, при описани граници, както и на договор за продажба, обективиран в н.а. № 40, т. 5, рег. № 7581, д. № 832 от 2007 г. на същия нотариус, с който И. В. П. и И. И. П. продават на Л. А. Л. по време на брака му с Т. Б. Л. 2846,5/5713 идеални части от същия недвижим имот, като заобикалящи закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС.
К. поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В касационната жалба е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с наведените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, са изведени следните правни въпроси, а именно – за допустимостта на въззивното решение в случаите, в които съдът не се е произнесъл по предявения иск, както и необсъждане на представените доказателства и доводи на страните по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК. В подкрепа на твърденията си, касаторът е посочил и представил съдебна практика, на която въззивното решение противоречи, а именно – решение № 620/1993 г. на І г.о. на ВС по гр.д. № 211/1993 г., решение № 612 от 17.10.1995 г. по гр.д. № 390/1995 г. на ВС, петчленен състав, ППВС № 6/1978 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 2/1967 г., решение № 2236 от 08.07.1982 г. на ІІ г.о. на ВС по гр.д. № 1798/1982 г., решение № 1989 от 02.06.1983 г. по гр.д. № 1405/83 г. на ВС, ІІ г.о. и решение № 78 от 10.02.1986 г. по гр.д. № 368/85 г., на ВС, ІІ г.о.
Ответниците по касационната жалба, И. В. П., И. И. П., Л. А. Л. и Т. Б. Л., всичките от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Д. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват жалбата като неоснователна, като изразяват становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, по е процесуално недопустима, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й – ДВ, бр. 100/2010 г.
Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол.
В случая цената на предявените два обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид посочената цена на исковете в исковата молба възлиза на 399,20 лв., а и определената от съда въз основа на данъчната оценка на процесния имот възлиза на 798,40 лв. Вън от това следва да се отбележи, че цената с оглед продажбената сделка, чиято нищожност се претендира, възлиза на сумата от 1 000 лв., съгласно н.а. № 40/2007 г., а тази по дарствената сделка, предмет на н.а. № 39/2007 г. е още по-ниска, тъй като е прехвърлена по-малка идеална част от процесния имот. Т.е., в случая цената на двата обективно съединени иска по отделно е не по-висока от 1000 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 13.01.2011 г., с вх. № 839 и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК се явява процесуално недопустима.
Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред. Касационната жалба е подадена на 13.01.2011 г. и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./
По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд бъде прекратено.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба И. И. П. и Л. А. Л. направените разноски за касационното производство в размер на по 360 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 839/13.01.2011 г. на П. Г. П. от [населено място], против въззивно решение № 1693 от 01.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 365 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 426/2011 г. по описа на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА П. Г. П. от [населено място] да заплати на И. И. П. от [населено място] и на Л. А. Л. от [населено място] направените от тях разноски за касационното производство в размер на по 360/триста и шестдесет/ лева на всеки един от тях.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: