2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1086
[населено място], 09.11.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №759 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. А. и Й. П. А., двамата от[населено място], срещу решение от 21.01.2010г., постановено по гр.д.№218/2009г. на Б. апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 11.06.2009г. по гр.д.№803/2008г. на Б. окръжен съд за отхвърляне на предявените от тях искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] взема становище, че жалбата е неоснователна. Не взема становище по допускането на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Д. В. А. и Й. П. А. срещу [фирма] искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. За да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на незастроен имот в[населено място], въззивният съд е приел, че ищците не са доказали по делото, че ответниците са ползвали терена през процесния период.
Касаторите релевират правния въпрос за обективните предели на силата на прeсъдено нещо на решението по иска с правно отношение чл.108 от ЗС и значението на това решение за спора по чл.59 от ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползването на същия имот. Считат, че въпросът е разрешен противоречиво с въззивното решение и с приложените съдебни решения. Въпросът за обективните и субективните предели на силата на прeсъдено нещо, която има осъдителното решение по ревандикацията, се решава според общите правила на ГПК. Съдебното решение по ревандикационния иск, ако с него искът се уважава, решава със сила на прeсъдено нещо спора за собственост между страните в полза на ищеца – чл.220 от ГПКстар /чл.298 от ГПКнов/. С приложените решение №528 от 28.01.2009г. по гр.д.№4303/2008г. на ВКС, ІІг.о., решение №615 от 22.06.2009г. по гр.д.№641/2008г. на ВКС, ІV.г.о., решение №410 от 13.05.2009г. по гр.д.№1697/2008г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №259 от 23.03.2009г. по гр.д.№1336/2008г. на ВКС, ІІІг.о., изходът на спора за собственост е съобразен при разглеждането на иска за обезщетение, съединен за съвместно разглеждане с него. В случая исковете са разгледани в отделни производства. Искът за обезщетение е заведен след приключване на спора за собственост, като в исковия период се включват и няколко години преди завеждането на иска за собственост. За установяване ползването на имота от ответника ищецът е представил единствено решението за уважаване на ревандикационния иск. С това решение се установява обстоятелството, че към момента на приключване на производството по спора за ревандикация ответникът упражнява фактическата власт върху имота без правно основание. Това е така защото моментът, към който съдът установява определено фактическо и правно положение, е този, до който пред него него могат да се представят доказателствата – приключване на устните състезания преди влизане в сила на решението. Със събрани по спора за ревандикация свидетелски показания и признания за упражняване на фактическата власт върху имота, не може да се установява ползването на имота по дело за обезщетение, а подлежат на установяване със събраните по самото дело доказателства. При разглеждане на исковете в едно дело, каквито са случаите по приложените решения, гласните доказателства са събрани по същото дело, поради което въз основа на тях са приети за установени както пасивната легитимация по ревандикационния иск, така и ползването на имота през периода, за който се претендира обезщетение за лишаване от ползването на имота. Неоснователни са и доводите за противоречие с ТР №2/1974г. на ОСГК на ВС, тъй като с него не е решен релевирания въпрос, а въпросите, какво обезщетение дължат на собствениците тези, които ползват техен жилищен имот, без правно основание, след прекратяване на наемен договор без задължение за предоставяне на жилище на бившия наемател, при предоставяне от съда семейното жилище на единия от бившите съпрузи, който не е негов собственик, както и при ползване на общо жилище, от страна на един от съсобствениците или при ползване на жилище, по отношение на което е предоставено упражняване право на задържане.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за приложението на чл.133 от ГПК и чл.143 от ГПК. В случая ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е изпратил представител в първото заседание по делото, за да вземе становище по фактическите твърдения в исковата молба за ползването на имота. Установяването на ползването на имота през процесния имот е в доказателствена тежест, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК /чл.127, ал.1 от ГПКотм./, според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Искът е отхвърлен именно поради неизпълнена доказателствена тежест. А процесуалното поведение на ответника е неотносимо към изхода на спора по конкретното дело и към решаващите мотиви на въззивното решение.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.01.2010г., постановено по гр.д.№218/2009г. на Б. апелативен съд, по касационна жалба на Д. В. А. и Й. П. А..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: