О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
гр. С., 17.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 664/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. К., М. А. В. и З. А. В. от[населено място] срещу въззивно решение № 23 от 21.01.10 г., постановено по в.гр.д.№ 1007/09г. на П. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение № 359 от 12.10.09г., постановено по гр.д.№ 150/09г. на Пещерския районен съд, с което е отхвърлен иска на А. М. В., А. А. К., М. А. В. и З. А. В. против ОСЗ,[населено място] и [община] по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване на наследниците на М. А. Н. правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на[населено място] – ливада с площ от 18 дка в м.”К.” и ливада с площ от 5,5 дка в м.”Под самана” и е прекратил производството по делото.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че искът е предявен след изтичането на преклузивния срок по § 22 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.13/07г.), който има материалноправен характер и не може да бъде възстановяван по реда на чл.37 ГПК/отм./. С оглед на това същият е приет за процесуално недопустим.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата (опр. от 10.12.07г. по ч. гр.д.№ 1198/07г. на С., опр. № 106 по ч.гр.д.№ 1141/84г. на ВС на РБ и опр.№ 333 по ч.гр.д.№ 1443/08г. на ВКС) и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателите не са посочили обуславящите изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представената от тях съдебна практиката, респ. са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
За пълнота следва да се отбележи, че противоречие с представените съдебни актове не съществува, тъй като първите две определения се отнасят за други хипотези (първото – за възстановяване на срок за обжалване на решение, а второто – за възстановяване на срок за внасяне на държавна такса), а с третото, независимо че се отнася за аналогична хипотеза (за възстановяване на срока по § 5б ПЗР на ЗИДЗВСГЗГФ), също е прието, че срокът не подлежи на възстановяване. Във връзка с другото релевирано основание за допускане за касационно обжалване никакви доводи не са изложени, поради което и то не е налице.
С оглед на казаното подадената от А. А. К., М. А. В. и З. А. В. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 23 от 21.01.10 г., постановено по в.гр.д.№ 1007/09г. на П. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: