Определение №1087 от 21.10.2010 по гр. дело №662/662 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1087
София 21.10.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 662 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „София мел”ЕАД гр.София срещу решение от 27.01.10г.по в.гр.дело № 1533/08г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 21.01.09г.по гр.дело № 12026/07г.на Софийски районен съд,59 състав в обжалваната част.С него са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ,предявени от С. А. Славчев.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.Прилага решение № 14 от 10.02.10г.на ВКС,ІІІ г.о. по гр.дело № 4322/08г.,постановено по реда на чл.290 ГПК,както и решения на състави на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да уважи обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ въззивният съд е приел,че заповед № ЛС-21/19.03.07г.на изп.директор на [заличено име на фирма],с която е прекратен трудовия договор на ищеца С. А. С. длъжност”търговски пътник” в отд.”Продажба на млечни продукти”,Дирекция” Мениджъмънт,търговия и бази” на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ–поради съкращаване в щата,е незаконосъобразна. Направен е извод,че работодателят не е доказал реално осъществено и извършено по съответния ред съкращаване в щата към момента на издаване на уволнителната заповед.
В разглеждания случай не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС – Постановления на Пленума,тълкувателни решения на ОСГК, ОСТК и ОСГТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е формирал решаващата воля на съда.В случая доколкото е формулиран въпрос от касатора относно извършването на подбор съгласно критериите на чл.329 ал.1 КТ,този въпрос не е обусловил изхода на спора.За да признае уволнението за незаконно въззивният съд е приел,че работодателят не е доказал реално съкращаване в щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ,изразяващо се в премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. В случая се касае за въпрос по доказване на факти,а не за правен въпрос,който да е обусловил решаващите изводи на съда.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това налице ли е или не съкращение в щата може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Ето защо настоящият състав приема,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 27.01.10г.,постановено по в. гр.дело № 1533/08г.на Софийски градски съд по жалба на „София мел”ЕАД.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top