1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
[населено място] 22.10. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №3276 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от Пролет Е. Х. и А. М. Х., двамата от [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 21.01.2014г., постановено по в.гр.д.№412/2013г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение от 19.07.2013г. по гр.д.№1086/2012г. на Плевенски районен съд за уважаване на предявените от [фирма] искове с правно основание чл.135, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
К. считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.А. Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е обявен на основание чл.135, ал.1 и ал.2 ЗЗД за недействителен по отношение на [фирма] сключения от длъжника му А. М. Х. с третото лице и негова майка Пролет Е. Х. договор за дарение на недвижим имот – апартамент в [населено място], сключен с н.а. №67/2012г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че в обжалваното решение са разрешени правни въпроси: „след като по искане на ищеца-кредитор е възбранен по изпълнително дело недвижим имот /апартамент/ – СИО и вследствие активните му действия, обективирани в издадено гаранционно писмо същият е продаден, основателен ли е предявен иск по чл.135 ЗЗД по отношение на втори имот /процесния/ при наличие направен избор за удовлетворяване преди постановяване на съдебното решение”; „в случай, при който вследствие активните действия на кредитор по вече образувано изпълнително дело, длъжниците са продали несеквестируем по смисъла на чл.444, т.7 ГПК недвижим имот СИО, отпада ли несеквестируемостта по отношение личен имот при уважаване иск по чл.135 ЗЗД за имот, явяващ се единствен за един от тях”; „следва ли да се доказва знанието на солидарен длъжник физическо лице по договор за заем за оборотни средства на търговец досежно липса на знание за неизпълнение от страна на кредитополучателя, респ. Следва ли да бъде уведомен за евентуално неизпълнение или сам да търси информация за това /и кога/”; „от кога солидарния длъжник встъпва в задължението на кредитополучателя – от момента на договора или от момента на уведомяването му за наличие на неизпълнение”; „следва ли длъжник по стоков кредит, лизинг, … и др. Да се въздържа от разпоредителни действия с имущество под „страх” от предявяване срещу него на П. иск”. К. считат, че по поставените въпроси е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но единственото решение, което сочи – решение №456 от 25.06.2010г. по гр.д.№1294/2009г. на ВКС, ІVг.о. е постановено по реда на чл.290 ГПК по въпроса: „дали отпада несеквестируемостта при разпореждане на длъжника с единственото му жилище – налице ли е увреждане на кредитора при такова разпореждане” и даденото с въззивното решение разрешение не е в противоречие, а в съотвествие с посочената задължителна практика на ВКС, че несеквесттируемостта на това жилище отпада вследствие на сделката. К. не е посочил практика на ВКС, в противоречие с която да са разрешени поставените от него въпроси с въззивното решение, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
К. счита, че по поставените въпроси е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновал въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал, че поставените от него въпроси са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.01.2014г., постановено по в.гр.д.№412/2013г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: