3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
гр. София, 26.09.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4071 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], против решение №201/05.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 3814/2012 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по жалбата, П. Д. С., оспорва същата с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че същите са основателни. За да достигне до този извод за основателността на предявените искове, съдът е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, издадена на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ – поради спиране на работата /престой/ за повече от петнадесет дни, е незаконосъобразна. Съдът е приел, че не се установява от събраните по делото доказателства, а и липсват твърдения на работодателя, за издаван от негова страна на акт за престой на отделно звено от предприятието или персонално за ищцата по делото, още по-малко има данни ищцата да е била уведомявана за такъв акт. Липсата на акт за престой от страна на работодателя, е довело съда до извод за незаконосъобразност на уволнението. На следващо място, съдът е приел, че реално не е имало престой, спиране на работата на ищцата, в резултат на което ищцата да е бездействувала на работното си място.
По изложените съображения, съдът е приел иска за отмяна на уволнението като незаканосъобразно за основателен, оттам и за основателни акцесорните искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, свързвани са това, с какви доказателствени средства следва да се установи в хода на процеса наличието на решение на работодателят за спиране на работата. По тези правни въпроси се твърди, че съдът се е произнесъл, като неговото произнасяне е в противоречие с възприетото от съдилищата по същия правен въпрос, като в тази насока се сочат решения на Окръжен съд – Пловдив и Районен съд – Карлово. За да е налице основанието, на което се позовава касаторът по този правен въпрос относно допустимостта на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречива разрешаване на правния въпрос от съдилищата, следва да е необходимо позоваването от негова страна на противоречиво разрешаване от съдилищата да е въз основа на влезли в сила съдебни решения, т.е. решения, с които е разрешен правен спор със сила на пресъдено нещо. Доколкото представените от касатора съдебни решения не са окончателно и са подлежали на инстанционен контрол, то касаторът е следвало да представи доказателства за тяхното влизане в сила. Липсата на доказателства за влизането в сила на представените съдебни решения като съдебна практика на съдилищата, води до неоснователност на твърдението за наличието на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Сочи се правен въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правния въпрос е, предпоставка за законосъобразност на уволнение ли е вземан на решение за престой, кой е органът, който следва да вземе това решение и каква е неговата форма. Съдебната практика е трайна и последователна по поставения правен въпрос относно наличието на вземане на решение за спиране на работата /престой/, като предпоставка за законосъобразността на уволнението на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ, като съобразяването от страна на въззивния съд с тази трайна съдебна практика на ВКС и нейното наличие води и до липса на касационно основание по допустимостта на касационното обжалване. Налице е и задължителна съдебна практика по въпроса относно формата и доказателствените средства, с които е допустимо доказването на наличието на решение за престой /решение № 218 от 18.07.2012 г. на ВКС, по гр.д.№ 195/2011 г. ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/, поради което е неоснователно позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като основание за допустимостта на касационното обжалване на това основание.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №201/05.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 3814/2012 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.