2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
София,03.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на първи август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Мими Фурнаджиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 385 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 15.11.2010 година по гр.д. № 2862/2010 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-ХХІІ-118 от 28.12.2009 г. по гр.д. № 34460/2009 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от В. Й. Г. от [населено място], Софийска област против [фирма] за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева и 2640 лева имуществени вреди, причинени професионално заболяване. В решението е прието за установено, че с експертно решение на ТЕЛК от 20.12.2007 г. на ищеца е призната 35 % намалена работоспособност за професионално заболяване „силикоза І стадии, ХОББ”. Съгласно експертното решение, причина за настъпване на заболяването е работата му като подземен миньор и копач на силикозно опасен обект „Т. П.” към водопровод „И.” с професионална експозиция на прах, съдържащ свободен силициев двуокис в периода 1955-1984 година. Съгласно доказателствата за трудовия стаж на ищеца – трудова книжка и образец УПИ 30, в периода 55-56 г. е работил в ДСП „Б. водносилов път” [населено място]; от 56 г. до 58 г. към Д. „И.”; от 1958 г. до 1960 г. в Р. „И.”; от 61 до 61 г. в ДМП „Б. дол”; от 61 г. до 63 г. в рудник „П. поляна” и рудник „С.”; до 1974 г. в П. кооперация „П. и от 03.01.1975 г. до 18.02.1981 г. като миньор на обект „П.”, в който период от 01.03.1975 г. до 01.04.1979 г. с работодател СУ „Тунели и инжекции”, а 01.04.1979 г. до 18.121981 г. с работодател СУ „М.”. Прието е, че по делото не е установено, че обект „П.” е на ответника по делото [фирма], работодател на ищеца в периода от 1994 г. до 1999 г., където работникът е изпълнявал длъжността „пазач”; че работата му като миньор на обект „П.” е към други работодатели, без да е установено, че същите са част от Д. „Х.”, нито, че [фирма] е правоприемник на Д. „Х.” или на негово териториално поделение, поради което искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от В. Й. Г. от [населено място], Софийска област. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са въведени оплаквания за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон – поддържа се, че чл. 200 КТ е приложен неправилно; че съдебният акт е необоснован, тъй като в трудовата книжка е отразена работата на обект „П.”; че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства.
Ответникът по касационната жалба „Х. –София” ЕООДне взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Изведеният от касатора въпрос следва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК ВКС.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, подадена от В. Й. Г. не е изведен правен въпрос, от значение за изхода на делото. Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснован и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила съставляват касационни оплаквания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Основания за допускане на касационно обжалване не могат да бъдат изведени и от обстоятелствената част на изложението, съдържащо общи оплаквания срещу въззивното решение, без конкретен въпрос и без да се сочи кой от възприетите изводи на въззивния съд е в противоречие с практика на Върховния касационен съд, налице ли е противоречива практика на съдилищата и по кой въпрос или разрешен ли е правен въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.11.2010 година по гр.д. № 2862/2010 година на Софийски градски съд, ІV „а” въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: