3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
София, 04.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.10.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 642/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ЕТ С. Н. Т. , упражняващ търговска дейност под фирма „ Б. – С. Т.”, подадена чрез пълномощника му- адв.М. В. –АК В. против определение на състав на І-во т.о. на ВКС № 141 от 13. 06. 2012 год., по т.д.№ 464/2012 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната му жалба срещу въззивно решение на Варненския окръжен съд № 388/13.03.2012 год., по в.т.д.№ 4145/31.10.2011 год..
Частният жалбоподател поддържа бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради което иска отмяната му и връщане на делото за произнасяне по допускане на касационното обжалване.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК съдебен акт на тричленен състав на ВКС, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело, по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове по- малка от 10 000 лв., поради което по силата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. касационният контрол се явява недопустим.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК в правно важимата на тази норма, към датата на образуване на касационното производство – 19.04.2012 год. редакция, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год..
Обстоятелството, че със същата законодателят императивно е изключил от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела обосновава правилността на изградения правен извод за отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на касационна жалба, към датата на подаването и, поради което същата правилно е възприета за процесуално недопустима.
Последователно в практиката си, вкл. при действието на ГПК/ отм./ ВКС е поддържал разбирането, че при наличието на съединени при условията на чл.210, ал.1 ГПК, норма аналогична на чл.103 ГПК/ отм./, искови претенции за парични вземания с цена на всеки отделен иск под 10 000 лв., решението касаещо същите е изключено от обсега на осъществявания от ВКС касационен контрол, независимо от общата сборна цена, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тези искове несъмнено биха били необжалваеми, поради което нито начинът за определяне на дължимата за разглеждането им д.т., нито общата имуществена тежест, която се създава за страната, на която явно частният жалбоподател се позовава, биха могли да аргументират различно от изразеното по- горе становище на касационната инстанция.
Следователно отсъствието на процесуална възможност за разглеждане на касационната жалба на ЕТ С. Н. Т. законосъобразно е възприето от предходния тричленен състав на касационната инстанция като обосноваващо правен извод за недопустимост на същата, поради което и образуваното пред ВКС производство по т.д.№ 464/2012 год. правилно е прекратено.
Ответната по частната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което не следва да бъде обсъждана отговорността за същите.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 141 от 13.06.2012 год., по т.д.№ 464/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: