О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
[населено място], 05.10.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №473 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 26.11.2010г., постановено по в.гр.д.№2593/2010г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 30.12.2009г. по гр.д.№6254/2009г. на Пловдивски районен съд за уважаване на предявените от С. А. А., Д. И. А. и З. И. А. до размер на по 25 529,50лв. обезщетение на всеки един от тях за неимуществени вреди на основание чл.200, ал.1 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба С. А. А., Д. И. А. и З. И. А. не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част е формирана воля за потвърдаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. А. А., Д. И. А. и З. И. А. до размер на по 25 529,50лв. обезщетение на всеки един от тях за неимуществени вреди на основание чл.200, ал.1 от КТ. Неотразяването на така формираната воля в решението може да бъде отстранено по реда за поправка на очевидна фактическа грешка по инициатива на съда или на страните.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, сочи, че въпросите за размера на определения размер на обезщетението и на съпричиняването е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика. Позовава се на приложени решения, като сочи, с тях е определен по-висок размер на съпричиняване и по-нисък размер на обезщетенията на наследниците на починал при трудова злополука работник. Доводите са неоснователни. По приложението на чл.200, ал.2 от КТ има задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 от ГПК съдебно решение на ВКС, ІІІг.о. по гр.д.№3251/2008г., с което е прието, че когато възражението за съпричиняване се приеме за основателно, отговорността на работодателя се намалява съобразно вината на страните допринесли за увреждането, т.е. с оглед на конкретно установените данни по делото. В случая въззивният съд е извършил такава преценка. Обосноваността на изводите му относно приетата степен на съпричиняване не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 от ГПК. Неоснователни са и доводите за противоречива съдебна практика по въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди. В приложените решения съдът се е произнесъл по размера на обезщетението с оглед критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съобразно фактите и обстоятелствата по конкретното дело. В настоящия случай не се сочи съдът да е допуснал отклонение от критериите по приложението на чл.52 от ЗЗД, нито размерът на обезщетението като конкретна сума представлява признак на противоречие в практиката, тъй като той се определя съобразно конкретния случай, като при изследване на релевантните за това факти, се вземат предвид съответните обстоятелства, както е указано в задължителната тълкувателна практика – ППВС №4/1961г., ППВС №4/1968г.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.11.2010г., постановено по в.гр.д.№2593/2010г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: