2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1087
С., 5.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3631/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. морска гимназия „Св. Н. Чудотворец” [населено място] чрез адвокат Д. Х. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 302 от 25.02.2013 г. по в. гр. дело № 191/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение 28.11.2012 г. по гр. дело № 12620/2012 г. на Варненски районен съд и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на С. И. М. извършено със заповед № РД-01-873 от 13.07.2012 г. на директора на В. морска гимназия „Св. Н. Чудотворец”; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. И. М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „библиотекар” и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ В. морска гимназия „Св. Н. Чудотворец” е осъдена да заплати на С. И. М. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2117,43 лв. за периода 13.07.2012 г. – 14.11.2012 г., след извършено съдебно прихващане със сумата 713,74 лв. изплатено от работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със законна лихва върху главницата считано от предявяването на иска 30.08.2012 г. до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешение материалноправния въпрос – дали работодателят е упражнил правото си на промяна на длъжностната характеристика за постигане на оправдан правен интерес, а не е насочено единствено към създаване на несъответствие между притежаваното от служителя образование и нововъведеното с цел неговото уволнение и процесуалноправния въпрос – може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства без да обсъди други и да изложи съображения, защо ги отхвърля. Жалбоподателят представя съдебна практика на Върховен касационен съд по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 235, ал. 2 ГПК чрез която обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата С. И. М. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не са разрешени с обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
М. въпрос касае приложението на чл. 8 КТ, който поставя изискване за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения съобразно техния обем и съдържание предвидено в законите. Жалбоподателят не представя съдебна практика за злоупотреба с права, но изводите на съда, че в конкретния случай извършеното от работодателя изменение в изискванията за образование в длъжностната характеристика на заеманата от ищцата длъжност не е било насочено за постигане на определен правен резултат, а е целяло уволнението на ищцата, не противоречат на съдебната практика по приложението на чл. 8 КТ установена от Върховния касационен съд с решения по гр. дело № 254/2009 г., четвърто г. о.; гр. дело № 233/2009 г., четвърто г. о.; гр. дело № 871/2010 г., четвърто г. о., според която преценката на работодателя да промени изискванията за образование, квалификация и др. за определена длъжност подлежи на съдебен контрол, само доколкото работникът или служителят претендира, че работодателят е действал недобросъвестно в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Доводи за нарушаване на чл. 8, ал. 1 КТ се съдържат във въззивната жалба на ищцата, както и в жалба към исковата й молба, поради което в съответствие със съдебната практика, съдът е упражнил съдебен контрол върху правото на работодателя да измени изискванията за образование в длъжността характеристика за длъжността заемана от ищцата и след извършен подробен и задълбочен анализ на доказателствения материал, изхождайки от конкретните по делото обстоятелства е приел злоупотреба на работодателя с права, послужило като основание за уважаване на исковете.
Решаващите изводи на съда за основателността на исковете са изведени в съответствие с изискванията на т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС – мотивите отразяват решаващата дейност на съда, който е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото фактически и доказателствен материал, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, които не съвпадат с изводите на първата инстанция, намерило израз в диспозитива на решението. Това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното решение в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 302 от 25.02.2013 г. по в. гр. дело № 191/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ