2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
[населено място], 09.11.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
О. К.
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №719 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от И. В. Я. и Ц. В. Я., двамата от[населено място], срещу решение от 22.05.2009г., постановено по гр.д.№36/2009г. на Б. апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 14.11.2008г. по гр.д.№133/2008г. на Б. окръжен съд за отхвърляне на иска на И. В. Я. и Ц. В. Я. с правно основание чл.59, ал.1 от ГПК до размер на сумата 2600лв. и с което е оставено в сила решението на районния съд в останалата част за отхвърляне на иска за размера над 2600лв до 8980лв.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Ваня М. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е приел за недоказан предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на собствения им апартамент в[населено място] за периода през който ответницата е упражнявала право на задържане по чл.90 от ЗЗД. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява категорично през процесния период ответницата по иска да е ползвала апартамента за себе си или да е получавала граждански плодове от него.
Т.е. въззивният съд е приел, че и в тези случаи може да се търси обезщетение за лишаване от ползването на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в поддържания от касаторите смисъл. Поради това неоснователно се сочи от касаторите, че този въпрос е разрешен в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл.59 от ЗЗД при упражнено право на задържане, независимо дали е основано на разпоредбата на чл.72 от ЗС, на чл.90 от ЗЗД или на чл.91 от ЗЗД. Решаващите мотиви на съда да отхвърли иска са, че ищците не са доказали обогатяването на ответниците. Релевираните от касаторите правни въпроси са неотносими към решаващите мотиви на въззивното решение за отхвърляне на иска, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Касаторите са изложили и доводи, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2009г., постановено по гр.д.№36/2009г. на Б. апелативен съд, по касационна жалба на И. В. Я..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: