О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1087
гр.София, 26.11. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 809/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. В. Ж. от гр. Р. е подала касационна жалба вх. № 3* от 07.05.2009 год. срещу въззивното решение № 135 от 02.04.2009 год. по гр.дело № 202/2009 год. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 143 от 24.11.2008 год. по гр.дело № 579/2008 год. на Русенския районен съд. С последното е уважен предявения иск по чл.108 ЗС, като е признато за установено, че „Е”А. , гр. С. е собственик на апартамент № 16 в жилищен блок № 12, вх. К, ет.6, ж.к.”Д”, гр. Р., със застроена площ 61.65 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: апартамент № 17, коридор и стълбище, с избено помещение № 16 с площ 3.42 кв.м., заедно с 0.744% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и е осъдена ответницата /сега жалбоподател/ да предаде владението на имота.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални права и необоснованост с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Како основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че – отказът на инстанциите по същество да съберат доказателства, от които да е видно, че ответницата/жалбоподател/ упражнява фактическа власт върху процесния имот, е от съществено значение за точното прилагане на ГПК поради множеството гражданско правни спорове по отношение събирането, проверката и обсъждането на писмените и гласните доказателства, както и по отношение на собствеността, владението и държането на недвижими имоти.
Ответникът по касация „Е”А. , гр. С. е на становище, че липсва основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
За да потвърди решението на първата инстанция, с което е уважена ревандикационната претенция, въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответницата/сега жалбоподател/, че е придобила собствеността върху апартамента по давност. Прието е било, че отношенията между търговското дружество-ищец и ответницата/жалбоподател/ са отношения между наемодател и наемател, като последният се явява държател на имота, а промяната в намерението му да държи имота като свой, с която отрича правото на собственост на дружеството е била манифестирана едва на 04.07.2007 год. със снабдяването с нотариалния акт за собственост по давност № 36, т.VІ, рег. № 8* от 04.07.2007 год. и до момента на предявяване на иска – 18.02.2008 год. не е изтекъл десетгодишния срок по чл.79 ЗС.
Доколкото решаващ мотив на въззивния съд за уважаване на иска е, че възражението на ответницата/касатор/ за придобиване на имота по давност е останало недоказано, изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да се явява от значение за изводите на въззивната инстанция, че дружеството-ищец е собственик на процесния апартамент, а ответницата упражнява без основание фактическа власт върху имота. Доводите на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се свеждат до твърдяните с касационната жалба нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на въззивното решение, които биха съставлявали основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но Върховният касационен съд се произнася по тях само ако е налице поне една от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не съдържа позоваване на основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, а не е налице и нито една от възможните хипотези по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предпоставка по този текст на процесуалния закон е: а/ произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. По приложението на чл.79, чл.108 ЗС, както и на разпоредбите относно допускане, събиране и проверка на доказателствата по отменения ГПК е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика. Всичко това показва,че липсва основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 от 02.04.2009 год. по гр.дело № 202/2009 год. на Русенския окръжен съд по жалба вх. № 3* от 07.05.2009 год. на Н. В. Ж. от гр. Р..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: