О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
гр.София, 13.08.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на седми август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 882 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община П., подадена от пълномощника й- ю.к. Хаджийска срещу въззивно решение № 38 от 4.03.2009г. по гр.д. № 1253/2008г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 15.10.2008 г. по гр. д. № 147/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Община П. срещу А. Б. Т. и “В” О. , гр. П. иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска за прогласяване нищожност на договор от 12.10.2007 г., сключен между страните по делото, с който е извършена замяна на имот, частна общинска собственост- дворно място с площ от 217 кв.м., представляващ УПИ-VІ, кв.629а по плана на П. градска част на гр. П., с оценка 276 759.80 лв. и имот, частна общинска собственост- дворно място с площ от 545 кв.м., представляващ УПИ *, кв.330 по плана на Т. градска част на гр. П. с оценка 534 015.49 лв., или и двата имота на обща стойност 810 769.29 срещу 15/108 ид.ч. от имот с площ от 5490 кв.м., представляващ УПИ *училище, кв.476 по плана на Т. градска част на гр. П. на цена 804 104.85 лв., поради липса на съгласие. За да остави в сила решението въззивният съд е приел, че с решение от 4.10.2007г. Общински съвет П. е приел да извърши замяна на имоти частна общинска собственост срещу имот собственост на А. Б. и С. Д. , като същия е индивидуализиран, посочена е и цената. С договор за покупко-продажба по нот.акт № 152/2007 г. Стоянка Д. е продала своята идеална част от имота на “В” О. , която е част от УПИ * училище, по плана на гр. П. градска част. С молба от 11.10.2007 г. дружеството е уведомило кмета за извършената сделка. Със заповед № О* от 12.10.2007 г. на кмета на общината е разпоредено сключването на договор за замяна да се извърши със А. Б. и дружеството. При тези данни въззивният съд е приел, че замяната е извършена при спазване разпоредбите на чл.21, ал.1,т.8 ЗМСМА и чл.40 ЗОС. Извел е извод, че замяната е извършена след надлежно взето решение за това от общинския съвет, поради което независимо че в хода на процедурата едно от физическите лица е продало своята част от имота на дружеството, замяната е сключена при наличие на съгласие за това, постигнато между надлежните страни по сделката.
В изложение за допускане на касационно обжалване като основания се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото свързан с точното тълкуване на понятието “липса на съгласие”, като един от съществените елементи на договора за замяна, липсата на който води до нищожност на сделката, като този въпрос бил разрешен в противоречие с представеното по делото решение по т.д. № 354/2005 г. на ТК на ВКС. В цитираното решение е прието, че при продажба на имот на акционерно дружество в решението на съвета на директорите трябва да се съдържат всички съществени елементи на сделката-цена, купувач, индивидуализация на имота, за да е налице валидно съгласие. Поставеният въпрос бил от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В практиката на Върховния касационен съд и в представеното от жалбоподателя решение е прието, че липсата на волеизявление за сключването на договор би означавало липса на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по него, и след като липсва съгласие от лицето посочено като продавач за сключване на атакуваната сделка, то тя би била нищожна по см. на чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като не е осъществен изцяло фактическия състав на сделката и тя не може да породи правни последици. В настоящия случай собственикът е трябвало да вземе решение да се извърши замяна на общинска земя срещу земя частна собственост и общинския съвет е взел такова решение. В решението от 4.10.2007 г. имотите са индивидуализирани, посочена е цената, както и лицата, с които ще се извърши замяната. След като волята на собственика е да се разпореди с имота си ч. замяна и такова решение е взето от общинския съвет, същото е прието от другата страна по сделката, то замяната не е извършена при липса на съгласие от продавача за сключването й. Предвид на това следва да се приеме, че съдът е дал отговор на поставения въпрос за наличието на съгласие в съответствие с трайната практика и е приел, че сделката съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД не е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на неясни или непълни правни норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, материалноправните норми на ЗЗД, уреждащи нищожността на договорите поради липса на съгласие са ясни и точни и не се нуждаят от тълкуване. По тези въпроси има последователна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от коригиране. Жалбоподателят не е обосновал как приетото от въззивния съд разрешение за наличие на съгласие при сключване на атакуваната от страна на Община П. сделка е в противоречие с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 38 от 4.03.2009г. по гр.д. № 1253/2008г. на Пловдивския апелативен съд, по касационната жалба на Община П..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :