О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
София 18.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 287 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. А. А. чрез пълномощник адв.И. Ж. срещу решение № 150 от 4.11.11г.по в.гр.дело № 487/11г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 355/23.06.11г. на Окръжен съд –Добрич по гр.дело № 106/11г.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК – разрешени от въззивния съд процесуалноправен и материалноправен въпроси,решавани противоречиво от съдилищата. Приложена е съдебна практика – решения на ВКС,постановени по отм.ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. М. А. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.106 ал.1 т.2 СК за прекратяване на осиновяването на ответника К. А. от жалбоподателката Б. А. и съпруга й,вече починал,допуснато с решение по гр.дело № 115/1970г.на ДРС. След анализ на събрания доказателствен материал по делото е направен извод,че за тежко провинение от страна на осиновения липсват събрани доказателства.Съдът е счел,че не е налице и другото основание за успешното провеждане на иска- други обстоятелства по смисъла на чл.106 ал.1 т.2 пр.2 СК,които дълбоко и трайно по обективни причини да са изпразнили от съдържание връзката между осиновител и осиновен.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на спора,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос от значение за изхода на спора е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Формулираният от жалбоподателите процесуален въпрос е: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства,доводи и възражения на страните и да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни.Отговор на този въпрос се съдържа в решение № 124 от 28.04.10г.по гр.дело № 3972/08г.на ІV г.о.на ВКС;решение № 331 от 19.05.10.по гр.дело № 257/09г.на ІV г.о.на ВКС;решение № 337 от 28.04.10г.по гр.дело № 950/09г.на ІV г.о.на ВКС;решение № 126 от 2.03.11г.по гр.дело № 421/09г.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че при произнасянето си по заявения спор съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност,както и доводите на страните,които имат значение за решението по делото.В случая при постановяване на обжалваното решение такава преценка е направена от въззивния съд,а обосноваността на изводите му е относима към правилността на решението.Необосноваността е грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Тя е основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по материалноправния въпрос :какво се включва в съдържанието на други обстоятелства,които дълбоко разстройват отношенията между осиновител и осиновен.Приложените съдебни решения не могат да обосноват твърдението за наличие на противоречива практика,тъй като са постановени при различна фактическа обстановка и правните изводи са в зависимост от конкретиката на случая.Неправилната преценка на доказателствата може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 150 от 4.11.11г.,постановено по гр.дело № 487/11г.на Апелативен съд-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.