О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
София 21.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 687 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Я. К. чрез пълномощника й И. К. срещу решение № 310 от 23.12.09г.по в.гр.дело № 522/09г.на С. окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 320 от 2.11.09г.по гр.дело № 562/09г.на С. районен съд.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ,предявени от същата страна срещу О.”№ 3 гр.Смолян.
В изложението към касационната жалба жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,решен противоречиво от двете съдебни инстанции и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилага копие от определение № 1075 от 12.08.09г.по гр.дело № 377/09г. на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба О.”№ 3 е на становище,че в изложението към касационната жалба не се съдържат основания за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 236/28.05.09г.на директора на О.”№ 3,с която е прекратено трудовото правоотношение с К. Я. К. длъжност детска учителка, на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ във вр.с чл.68 КСО и §5 ал.1 ПЗР на КСО,считано от 1.06.09г.,е законосъобразна. Направен е извод,че за жалбоподателката са налице изискванията на §5 ал.1 ПЗР на КСО,съгласно който до 31.12.2020г.вкл.учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл.68 ал.1 и ал.2,която за жените през 2009г.е 60г.,а за мъжете 63г.Към момента на уволнението К. К. – 1.06.09г.била навършила 57 години и 8 месеца и отговаря на изискването за възраст 57г.,както и има 38 години и 27 дни осигурителен стаж,следователно отговаря и на изискуемия осигурителен стаж от 25 години.Изложени са съображения,че разпоредбата на §5 ал1 ПЗР на КСО,която се отнася само за учители е специална спрямо общата разпоредба на чл.68 КСО и право на работодателя е при прекратяване на трудовото правоотношение с учител на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ да прецени коя от двете норми да приложи.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Приложното поле на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отм.ГПК по същия правен въпрос.Не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения,даващи противоречиви разрешения на обуславящи изхода на делото въпроси.Приетите противоречиви решения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика,тъй като актовете,в които са обективирани не са влезли в сила.В този смисъл е даденото тълкуване в т.3 на ТР № 1/09г.на ОСГТК на ВКС. Посоченият от жалбоподателката въпрос относно даденото тълкуване по приложението на § 5 ал.1 КСО не е разрешен в противоречие с представеното определение № 1075 от 12.08.09г.по гр.дело № 377/09г.на ІІІ г.о. на ВКС.По делото е постановено решение № 321 от 3.05.10г.по чл.290 ГПК,в което е даден отговор на поставения въпрос.Прието е,че в хипотезата на чл.328 ал.1 т.10 КТ – при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на учител,право на работодателя е да прецени с коя норма да се съобрази – с общата или със специалната разпоредба от осигурителния кодекс,както е приел и въззивния съд.Това негово право не подлежи на съдебен контрол.На такъв подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията,визирани в общата или в съответната специална норма,която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Както бе посочено по-горе, по приложението на § 5 ал.1 КСО е дадено тълкуване с решение № 321 от 3.05.2010г.по гр.дело № 377/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 310 от 23.12.09г.,постановено по в. гр.дело № 522/09г.на С. окръжен съд по жалба на К. Я. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.