3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
София, 21.11. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2306 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], Е.[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор С. Г. П., чрез пълномощника М. Г. срещу въззивно решение № 225 от 02.03.2017 г. по в.гр.д. № 170/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 3626/28.11.2016 г. по гр. дело № 6915/2016 г. на Районен съд Пловдив, с което са уважени предявените искове на И. К. Н. срещу [фирма] за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 5/28.03.2016 г. за уволнението на И. К. Н. като „Разливач, метал (рафиньор)”, на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.3 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност, както и за обезщетение в размер на 8742,96 лева, за оставане без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящият изхода на делото и уточнен, при условията на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, материалноправен въпрос, за преценката на работодателя, при извършване на три и повече дисциплинарните нарушения за кратък период от време, да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, независимо от относителната тежест на всяко едно от нарушенията. Изложени са съображения, че въпросът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, формирана с решение № 117/05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/2011 г. на ІV г.о., решение № 55/01.03.2011 г. по гр.д. № 1972/2009 г. на IV г.о. и решение № 29/10.03.2015 г. по гр.д. № 3149/2014 г. на IІІ г.о., което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От И. К. Н., чрез адвокат П. Т. от АК П. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба като счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и претендира направените разноски в касационната инстанция.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „Разливач, метал (рафиньор)”, в У-к „Рафинация и рециклинг”, което е било прекратено със Заповед № 5/28.03.2016 г., на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.3 КТ – поради системни нарушения на трудовата дисциплина – считано от 29.03.2016 г. Съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд, че е спазена процедурата по чл.193 КТ и дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана заповед по чл.195, ал.1 КТ, но според мотивите на въззивната инстанция, след като от нарушенията не са настъпили никакви вреди за работодателя и не е имало застрашаване на производствения процес, а само опасност за здравето на работника, уволнението е незаконно, тъй като нарушенията са констатирани за първи път, независимо че са били осъществени в продължение на три дни, поради което исковете на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за преценката на работодателя при извършване на три и повече дисциплинарните нарушения за кратък период от време да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, независимо от относителната тежест на всяко едно от нарушенията, тъй като въззивният съд по същество е приел, че работодателят не е съобразил липсата на вреди и неблагоприятни последици за производствения процес, а нарушението на ищеца се констатира за първи път, поради което наложеното дисциплинарно уволнение е незаконно. Тези изводи на въззивната инстанция обуславят изхода на делото, но са в противоречие с дадените разрешения в практиката на Върховния касационен съд, включително и цитираната от касатора в изложението му по чл.284, ал.3 ГПК, поради което е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 225 от 02.03.2017 г. по в.гр.д. № 170/2017 г. на Окръжен съд Пловдив.
УКАЗВА на [фирма], Е.[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор С. Г. П., чрез пълномощника М. Г., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 254,86 (двеста петдесет и четири лева, осемдесет и шест стотинки) лева.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.