2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
С., 22.10. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4031/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Т. България” Е., чрез адв. Любимка Д. срещу решение № 1847/18.03.2014 год. по гр.д. № 134433/2013 год. на Софийски градски съд, ІІ Д въззивен състав, с което е потвърдено решението от 15.07.2013 год. на СРС, 66 състав, с което е отменено като незаконно уволнението на Д. Л. Т. , извършено на осн. чл. 330,ал.2,т.6 КТ със Заповед №104/22.11.2012 год. на пълномощници на работодателя; Д. Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност в дружеството и [фирма] е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 22.11.2012 год. до 22.05.2013 год. в размер на 24 864 лв. Присъдени са такси и разноски.
Към касационната жалба е представено и Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът Д. Т. от [населено място] в писмен отговор по делото изразява становище , че в случая не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпа до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
В представеното Изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1.Въпросът за началната дата , от която тече срокът по чл. 194,ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание и по – точно следва ли да се приеме за начало на срока по чл. 194,ал.1 КТ моментът, в който субектът на дисциплинарната власт е узнал за извършеното нарушение.
2. Следва ли срокът по чл. 194,ал.1 КТ да тече от датата, на която работодателят е узнал за извършване на деянието или този срок тече от датата на която работодателят е узнал за индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна , които го квалифицират като нарушение.
3. Кои са допустимите доказателствени средства за установяване на дисциплинарното нарушение.
Според касатора в противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд е приел, че срокът по чл. 194,ал.1 КТ тече от узнаване на извършеното деяние от св. М., която е била натоварена с разглеждането на случая , но не е била приключила с разследването , нито е била съобщила за резултатите от него на директора на ответното дружество. В тази връзка се позовава на Р № 231/13.06.2011 год. на ВКС , постановено по гр.д. № 858/2010 год., Р №920/26.07.2010 год. по гр.д. № 470/ 2009, ІV ГО и Р №363/10.01.2012 год. по гр.д. №354/2011 год. , ІІІ г.о. , според които срокът по чл. 194,ал.1 КТ започва да тече от датата, на която субектът на дисциплинарната власт или упълномощеното от него лице е узнало за извършеното дисциплинарно нарушение.В противоречие с тези решения като е препратил към мотивите на районния съд ,въззивният съд се е произнесъл и по втория въпрос като е приел, че релевантен за срока по чл. 194 КТ е фактът на коя дата работодателя е узнал за извършеното деяние, а не фактът кога работодателят е установил , че въпросното деяние представлява нарушение на трудовата дисциплина , с оглед индивидуализиращите му признаци.
Според касатора по третия поставен въпрос въззивният съд също се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС , според която за установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства . В тази връзка се е позовал на Р №94/30.05.2013 год. по гр.д. №646/2012 год.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание не е бил спазен като уволнението е извършено след неговото изтичане . Прието е освен това, че работодателят – ответник по исковете, не е установил по безспорен начин извършването на дисциплинарното нарушение.
За да приеме, че дисциплинарното наказание не е наложено в срока по чл. 194,ал.1 КТ въззивният съд / препращайки към мотивите на първоинстанционния съд/ приема ,че работодателят не е изпълнил доказателствената тежест да установи по безспорен начин, че дисциплинарното наказание е наложено в този срок.
Прието е също така, че двумесечния срок по чл. 194,ал.1 КТ започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина т.е. когато е установен извършителят , времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обектива и субективна страна , които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. В този смисъл приетото от въззивният съд не влиза в противоречие с цитираната задължителна практика. Същевременно следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя становището на първоинстанционния съд / което не е ревизирано от въззивната инстанция/ относно разграничаването на датата на узнаване на деянието и датата на установяване , че деянието е нарушение.Законът и задължителната практика на ВКС не прави такова разграничение. Разпоредбата на чл. 194 КТ визира двумесечен срок от отриване на нарушението, което практиката тълкува като срок, който започва да тече от момента, в който субекта на дисциплинарната власт е узнал / получил информация/ за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото му на извършване както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна , които го квалифицират като нарушение./
Противоречие със задължителната практика на ВКС по отношение на третия поставен въпрос не е налице. В. решение не налага ограничения на доказателствените средства, с които дисциплинарното нарушение може да бъде установено. Прието е, че събраните такива в това число и назначената СТЕ не са установили по несъмнен начин извършването на вмененото нарушение. С оглед на това дори да приеме, че по втория въпрос е допуснато противоречие със задължителната практика на ВКС, доколкото изхода на спора е обусловен от разрешаването и на друг правен въпрос , касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1847/18.03.2014 год. по гр.д. № 134433/2013 год. на Софийски градски съд, ІІ Д въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: