2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
гр. София, 26.09.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3921 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 21.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 15680/2012 г. от Софийски градски съд, ІІ-б отд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил решение на районен съд, с което са уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че по делото, от събраните доказателства не е установено наличието на основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение с ищеца – „намаляване обема на работата”, както и че липсват доказателства, установяващи по делото законосъобразността на извършения при уволнението подбор по чл.329 КТ, относно спазването на законовите критерии за оценяването, както и въз основа на какви констатации са поставени оценките на участниците в подбора и съответствуват ли те на законовите критерии за това. Съдът е установил горното, като е приел, че доказателствената тежест от установяването на горните обстоятелства се носи от работодателя по трудовия спор, а събраните в тази насока писмени и гласни доказателства не ги установяват. Въз основа на горното, съдът е приел за незаконосъбразно прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдил обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос относно обхвата на съдебния контрол при преценката на законосъобразността на подбора по чл.329 КТ, както и възможността за установяване на критериите и начина на извършване на подбора с всички доказателствени средства. Твърди се, че по този правен въпрос, въззивният съд се е произнесъл при наличието на предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, доколкото е налице противоречие във възприетото по въпроса от въззивния съд със практиката на ВКС по същия въпрос, обективирана в ТР № 3/2011 г. на ОСГК. Въззивният съд не е отрекъл процесуалната възможност на работодателя, при трудов спор относно законосъобразността на прекратяването на трудово правоотношение и при негово задължение да осъществи подбор по чл.329, ал.1 КТ, да установява законосъобразността, изразяваща се в спазването на законовите критерии при извършването му. Напротив, в решението си, съдът е приел, че тежестта от доказването на тези обстоятелства е върху ответника, но е приел за недоказани неговите твърдения, като в тази насока е обсъдил всички доказателства, в т.ч. и гласни такива. В този смисъл липсва противоречие с цитираното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, доколкото с него е прието, че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. Съдът изцяло е съобразил правните си изводи относно законосъобразността на извършения подбор със указанията, дадени с ТР №3/2011 г. на ОСГК по поставения правен въпрос, поради което липсва и соченото противоречие. Отделен е въпросът за обосноваността на съдебния акт, като преценката относно възприетата фактическа обстановка от съда не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността не е касационно основание по чл.280 ГПК, а по чл.281 ГПК, т.е. наличието на това касационно основание следва да се прецени при разглеждането на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл.288 ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280 ГПК, предвид неговата факултативност.
С оглед изхода на спра в настоящото производство, в полза на ответника следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК, в размер на 900 лева, представляващи заплатено от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 05.06.2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 15680/2012 г. от Софийски градски съд, ІІ-б отд.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] съдебен адрес [населено място], [улица], ет. да заплати на Г. Г. Г. от [населено място], съдебен адрес [улица] /стар №/, ет., офис , адв. М., сумата 900 /деветстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.