4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
София, 04.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 661/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. Ю. П. от [населено място], подадена чрез пълномощника и адв. Е. М.- САК, против определение № 75 от 29.03.2012 год., по т.д.№ 217/2012 год. на състав на второ търговско отделение на ВКС, с което на осн. чл.280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба вх.№ 9822/ 07.11. 2011 год. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 416 от 30.07.2011 год., по в.гр.д.№ 445/2011 год..
С частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за материална и процесуална незаконосъобразност – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно частният жалбоподател възразява срещу извода на въззивния съд, че делото, образувано по предявен срещу последния, като ответник, регресен иск по чл.274, ал.1т.1 КЗ е търговско по своя характер, позовавайки се на неговия предмет – установяване наличие на извършен от същия деликт по см. на чл.45 ЗЗД, т.е на общия гражданскоправен институт на непозволеното увреждане, а не на застрахователен договор – абсолютна търговска сделка по см. на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, във вр. с чл.286, ал.2 ТЗ.
С допълнителна молба вх.№ 6740/02.07.2012 год. частният касатор въвежда и довод, основан на приложението на § 25 ПЗР на ЗИДГПК.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт на друг тричленен състав на ВКС, ТК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че е сезиран с касационна жалба срещу въззивно решение по търговско дело, по спор за парично вземане, с цена на предявения иск, основан на чл.274, ал.1, т.1 КЗ, по- малка от 10 000 лв., поради което по силата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год., касационният контрол се явява недопустим.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС, ТК преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК в правно важимата на тази норма, към датата на образуване на касационното производство – 07.11. 2011 год. редакция, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год..
Обстоятелството, че със същата законодателят императивно е изключил от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела обосновава правилността на изградения правен извод за отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на касационна жалба, към датата на подаването и, поради което същата правилно е възприета за процесуално недопустима.
Основан на закона е и изводът на предходния тричленен състав на ВКС,ТК относно търговския характер на делото.
Последователно в практиката си ВКС е поддържал разбирането, че от значение за определяне вида на делото, като гражданско или търговско, е правоотношението породило конкретния правен спор.
Следователно релевантен в случая, както правилно е приел и предходният тричленен състав на ВКС,ТК е търговският характер на сделката / застрахователен договор/ от която произтича претендираното срещу настоящия частен жалбоподател, като ответник, регресно вземане на ищеца – застраховател и изложените в частната жалба доводи в противна насока, обосновани с института на непозволеното увреждане са правно несъстоятелни.
Неоснователно е и позоваването на § 25 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.100/2010 год./.
Освен, че този довод е недопустимо въведен след изтичане на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и на това основание не подлежи въобще на обсъждане, то единствено за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че с § 25 ПЗР на ЗИДГПК законодателят изрично е предвидил, че само висящите производства се приключват по досегашния ред и доколкото не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съд, какъвто подход е възприет с § 1 и сл. ПЗР на ГПК, следва да се приеме, че релевантна е висящността на делото в касационната инстанция.
Тази висящност пред ВКС настъпва от момента на подаване на касационната жалба в канцеларията на администриращия същата съд, начало на която в случая е датата 07.11.2011 год..
От характера на нормата на чл.280, ал.2 ГПК, в горепосочената и редакция и действието на същата във времето се налага правен извод , че приложното и поле обхваща и вече възникналите процесуални правоотношения, каквото е и процесното с дата на исковата молба- 10. 12. 2008 год., поради което последните не биха могли да аргументират различно от изразеното по – горе становище на касационната инстанция.
Ответната по частната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, което изключва обсъждане на въпроса за отговорността за същите.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 75 от 29.03.2012 год., по т. д. № 217/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: