4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
гр. София, 07.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3550 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. П. против решение № 129/17.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 1208/2014 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
С въззивното решение, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.357 КТ, с който се иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Съдът е приел, че ищцата е извършила посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарното наказания нарушение на трудовата дисциплина, като е пушила на забранено за това място, при изпълнение на трудовите си задължения. Горното, съдът е приел за доказано от събраните по делото доказателства.
На следващо място, съдът е приел, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Прието е също така, че е неоснователно възражението на процесуалния представител на ищцата, че автора на издадената заповед №РД-09-324/14.05.2014г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” не притежава материална компетентност за това, поради обстоятелството, че пред името на кмета на [община] бряг в заповедта за дисциплинарно наказание като автор на заповедта е посочен кмета , а пред текста с името е положена запетайка и подпис от неизвестно лице. В тази насока съдът е приел за основателно възражението на ищцовата страна, че следва да се разграничават двата института по АПК „делегиране на права” и „заместване”. Прието е, че компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт. Административният орган трябва да е компетентен по материя, място и степен. Освен по силата на закона, административният орган може да придобие компетентност и чрез прехвърляне на такава. П. форми на прехвърлена компетентност са заместване и делегиране. Заместването е хипотеза, при която служител, основавайки се пряко на своето служебно положение, действа вместо замествания. При заместването правата на замествания възникват от юридическия факт на назначаването му като заместник. Заместването е правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен от закона, да изпълнява временно цялата компетентност, която има по-горестоящият нему орган, в негово отсъствие. По-долустоящият орган при заместването е винаги определен „еx lege“. В конкретния случай, съдът е приел, че това е заместник -кметът съгласно чл. 39 ЗМСМА, като не се касае за прехвърляне на компетентност чрез института на делегиране на права. При делегиране на права винаги следва да е налице нормативно определена възможност за прехвърляне на определени, не в пълен обем правомощия.
По отношение на Заповед №РД-09-25/06.01.2012г. на Кмета на [община], съдът е приел, че тя по своята същност представлява акт, с който автора предоставя право на зам. кмета да действа и упражнява функциите му при заместване /при отсъствие/. Този начин на оформяне на волеизявлението се използва в случаите на заместване, при който определено от органа лице се произнася вместо него. При делегирането на правомощия предоставената на административния орган компетентност се отстъпва на друг орган, който издава административните актове, но не от името на органа, който го е овластил, а от свое име. Въпреки, че не е записано името и длъжността на лицето, на което принадлежи този подпис, съдът е приел, че по този начин не е нарушена разпоредбата на чл. 59 ал.2 т.8 от АПК, а използването на двата термина в заповедта е просто резултат от не дотам добро познаване на двата института. Въззивнят съд е споделил изводите на районния съд, че не е налице делегиране на права, а обжалваната заповед е подписана въз основа на заместване, като е налице и изрично удостоверяване на обстоятелството, че титулярното длъжностно лице е отсъствало, т.е. че заместникът легитимно е упражнявал правото си да го замества при негово отсъствие. Въз основа на горното, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена при наличие, а не липса на компетентност от заместник кмета на общината, поради което не е нищожна.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат два правни въпроса, които според касатора са разрешени при наличието на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочените правни въпроси, на първо място следва да са относими, т.е. въззивният съд да е формирал правни изводи по тях, без това да касае възприетата от съда фактическа обстановка, т.е. обосноваността на съдебното решение. Касаторът поставя въпросите, налице ли е нищожност на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, ако е издадена от некомпетентен орган и ако не е установен по безспорен начин фактът на извършеното нарушение, следва ли да се налага дисциплинарно наказание. Съдът не е приел, че заповед, издадена от некомпетентен орган е действителна, напротив, приел, че заповедта е издадена от компетентен за това орган, като в тази връзка е изложил подробни мотиви, във връзка с които не се сочи правен въпрос, поради което първия от поставените правни въпроси е неотносим, доколкото съдът е приел противното на твърдението на касатора, че заповедта следва да е издадена от компетентен орган. Съдът също така е приел за установен от доказателствата по делото фактът на извършването на нарушението, като не е формирал правни изводи, че при липса на подобно доказване, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна, поради което и втория поставен от касатора правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Липсват данни по делото, ответникът по касационната жалба да е сторил съдебни разноски, като не е и представен списък на същите, поради което разноски не следва да се присъждат за производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129/17.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 1208/2014 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.