О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1088
София,17.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. А. И. , приподписана от адв. Д. С. против решение № 475/12.02.2008 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 66/2007 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Валентин В. Д. , С. В. Л. , В. Д. М. , Г. Д. М. , Г. В. В. , П. Д. Н. и Н. Д. В. са обикновени другари на касатора, като самите те не са обжалвали въззивното решение, нито са се присъединили към жалбата. Спрямо тях въззивното решение е влязло в сила.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като ответника по касация О. Д. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Хасковският окръжен съд, като е потвърдил това на първостепенния Д. районен съд, е отхвърлил иска на К. И. и другите необжалвали ищци, предявен против О. Д., че те са собственици на един недвижим имот на основание решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Съдът е преценил законосъобразността на решението на ОСЗГ от което ищците черпят защитаваното субективно материално право по направените от ответника възражения. Въз основа на писмени доказателства и съдебна експертиза е установил, че имотът не е отнет по някой от начините, за които е уредена реституция по ЗСПЗЗ, а е отчужден по ЗПНИ, като наследодателят на ищците е получил парично обезщетение. Освен това и характеристиката на терена изключва реална реституция, защото попада в общ имот, отреден за обществено хранене, търговия, битови услуги и трафопост, като мероприятията са осъществени. Спорният имот също е зает от открит паркинг за автомобили, от канализация и озеленяване и асфалтова настилка, представляваща междублоково пространство.
Съдът, като е обсъдил и всички доводи на страните относно приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ е стигнал до извода, че решението, на което основават претенциите за собственост ищците, е материално незаконосъобразно и непротивопоставимо на неучаствалата в административното производство страна – ответник по иска. В заключение, субективно съединените положителни установителни искове за собственост, са отхвърлени.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките, на които се позовават касаторите, за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
От съдържанието в касационната жалба, съдържащото се в нея изложение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и приложените решения на ВКС, може да се приеме, че касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Процесуално-правните въпроси, на които се обосновава са: допустим ли е иск за собственост към датата на формиране на силата на присъдено нещо при недовършена реституционна процедура и има ли идентичност в предмета на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и положителния установителен иск за собственост към момента на решаване на спора.
Тези въпроси не са изобщо разглеждани от въззивния съд, нито имат значение за постановения от него резултат. Той се е произнесъл по съществото на спора, като е счел, че искът е допустим, доколкото ищците черпят права от решение по приключила реституционна процедура. Този извод е и в съответствие с поддържаното от самия касатор.
В атакуваното решение не е разглеждан и спор за материално право към момента на отнемане на имота, дори като преюдициален, а и такъв липсва между страните. Ответникът не спори, че имотът е бил притежание на наследодателя на ищците, нито пък сам претендира права към същия момент. Спорът е за законосъобразността на административния акт по чл. 18ж ППЗСПЗЗ и именно разрешението по него е обусловило изхода по спора.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО касационно обжалване решение № 475/12.02.2008 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 66/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: