О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
гр.София,27.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 704/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. С. от гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д. Г. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІV-„Д” отделение № 96/06.04.2009 год., постановено по гр.дело № 3514/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, ГК, 46-ти състав от 27.12.2007 год. по гр.дело № 1078/2001 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу „В”О. , гр. С. иск по чл.240 ЗЗД за връщане на дадена в заем сума в размер на 5 265 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнителното си изложение отново се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение. Без да формулира съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и без да излага доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК касаторът сочи, че обжалваното решение противоречи на решение № 645/11.07.2000 год., постановено по гр.дело № 1331/1999 год. на ВКС, V г.о. приложено към касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба „В”О. , гр. С. не ангажира становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение, като е направил извода за неоснователност на предявения иск по чл.240 ЗЗД. Анализирайки целият фактически и доказателствен материал по делото, съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца за възникнала между него и ответното дружество облигационна връзка по сключен договор за заем в размер на претендираната сума – предмет на иска, тъй като представената по делото разписка не свидетелствува за получаване в заем от страна на дружеството на сумата 2 460 щ.д./вписана като внесен капитал/, както и сумата 1 500 д.марки-предоставена за управление и влагане в сделки на фирмата. Прието е, че договорът за заем е реален, поради което в тежест на ищеца е да докаже, че реално е предоставил като заем на ответника сумата, чието връщане претендира. След извършена цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че остава недоказан основния правопораждащ факт – получаването в заем на процесната сума от страна на „В”О. , поради което ответникът не дължи връщането й на посоченото от ищеца основание – чл.240 ЗЗД.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е формулирал същественият материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаваща воля на съда при постановяване на обжалваното решение, нито е изложил конкретни доводи, обосноваващи наличие на някоя от предпоставките за касационно обжалване, предвидени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, което е негово задължение по смисъла на т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. Наведените в касационната жалба оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал по конкретното дело са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице основание за допускане по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради твърдяното противоречие на постановеното решение с приложеното към касационната жалба р. по гр.дело № 645/11.07.2000 год. по гр.дело № 1331/1999 год. на ВКС, V г.о., което в случая е неотносимо, тъй като се касае за съвършено различен казус. В цитираното решение се разрешават въпроси свързани с хипотезата на вътрешно кредитиране на дружеството чрез внасяне на допълнителни парични вноски от страна на съдружниците, каквито данни по настоящото дело не са налице, тъй като липсват доказателства, а и не се твърди, че ищецът е съдружник в ответното дружество. Що се отнася до въпроса за основателността на иска по чл.240 ЗЗД, разрешаването на този въпрос е изцяло в зависимост от установените факти по конкретното дело, които са различни за всеки отделен случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІV-то „Д” отделение № 96/06.04.2009 год., постановено по гр.дело № 3514/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: