О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089
София 18.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 299 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. Р. чрез адв.С. А. срещу решение № от 20.10.11г.по в.гр.дело № 4333/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението на СРС,55 състав от 31.01.11г.по гр.дело № 55847/09г.
В приложеното изложение се визира основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 45 от 14.10.09г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с Д. С. Р.,готвач в Х.”Т.”по време на изпитателен срок,по причини – не е постигнато съгласие за продължаване на трудовите отношения,считано от 14.10.09г.,е законосъобразна.По спорния между страните въпрос коя от двете е упражнила първа правото си да прекрати трудовия договор е приел,че не е доказано по категоричен начин,че уведомлението на ищеца за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327 т.2 КТ е депозирано от него преди 11.30г.на 14.10.09г.,часът,който е отразен на отказа му да получи атакуваната заповед.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.На посочения от касатора материалноправен въпрос следва ли работодателят да излага мотиви в заповедта,с която прекратява трудовоправно отношение с клауза за изпитване на основание чл.71 ал.1 КТ и ако следва,немотивирането на заповедта,с която се прекратява трудовото правоотношение на посоченото по-горе основание,води ли да нейната незаконосъобразност, е отговорено с решение № 11 от 24.01.12г.по гр.дело № 1783/10г.на ІV г.о.на ВКС,поставено по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в полза на работодателя), както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него (срок в полза на работника). Когато в договора не е отразено в чия полза е срокът, то съгласно чл. 70, ал.2 КТ се счита, че срокът е уговорен в полза и на двете страни. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Когато срокът е уговорен в полза и на работника, той разполага със същите права – да провери доколко възложената му работа е подходяща за него и да прекрати трудовия договор с едностранно волеизявление. Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора.При наличие на задължителна практика по поставения въпрос,в съответствие с която е постановено обжалваното решение,не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Процесуалноправният въпрос дали съдебното признаване на факт е основание на съда да приеме този факт за доказан,без да изследва и съпоставя дали това признание се подкрепя и от останалите доказателства по делото не е разрешаван от въззивния съд.Втория процесуален въпрос следва ли да не бъдат кредитирани свидетелските показания,когато свидетелят сочи хронологична последователност на дадени събития,но без да си спомня с точност или приблизително часовете,в които са станали тези събития,се отнася до вътрешното убеждение на съда при преценката на събраните по делото доказателства,в т.ч.и на свидетелските показания.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това дали са се осъществили определени факти в правния мир или не, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното се налага извод,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 20.10.11г.,постановено по гр.дело № 4333/11г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.