1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089
гр.София, 21.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1434/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на „А.” Е., гр.София, за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 21.04.2010 г. по гр.д.№ 1960/ 2007 г. С посоченото решение, след като е отменено частично решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 18293/ 2006 г., са уважени предявените от Н. Г. С. против дружеството – касатор искове за заплащане на сумата 2 895 долара на С. (щ.д.), представляваща неплатено трудово възнаграждение за период 01.10.2004 г. – 20.04.2005 г., както и за заплащане обезщетения по трудово правоотношение в размер 630 щ.д. и 171,82 щ.д., както и сумата общо от 424,46 щ.д. мораторни лихви върху присъдените суми за неплатено трудово възнаграждение. С въззивното решение е оставено в сила решението по гр.д.№ 18293/ 2006 г. на СРС в останалите обжалвани части.
Ищецът по делото Н. Г. С. не е обжалвала въззивното решение, поради което следва да се приеме, че в частта, потвърждаваща решението на СРС за отхвърляне на исковете й, производството по делото е приключило.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателят – ответник, че при постановяване на акта си въззивният съд решил в противоречие с практиката на ВКС материалноправните въпроси може ли работникът да претендира за един и същ период от време и за една и съща трудова дейност възнаграждение от един и същ работодател по два трудови договора, както и прилага се разпоредбата на чл.75 от КТ и дължи ли се трудово възнаграждение по договор, сключен от лице без представителна власт и във вреда на работодателя при условията на чл.40 от ЗЗД. Моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната част, съответно – за отмяната му.
Ответникът по касация – Н. Г. С. – оспорва жалбата, счита че няма основания за допускане на касационното обжалване и моли съдът да се произнесе в този смисъл.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е налице тогава, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС и ВКС или с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. След като в изложението си касаторът твърди, че повдигнатите от него въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, същият следваше да се позове на (и да представи) постановления на Пленума, тълкувателни решения или решения по чл.290 от ГПК, в които същите въпроси са разрешени в различен смисъл. Тъй като в жалбата и изложението дори не се твърди, че има такава задължителна практика на ВС или ВКС, то не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Касаторът се позавава на решение на 5 – членен състав на ВКС, което сочи на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – наличие на противоречива съдебна практика по повдигнатите въпроси (т.3 от ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК). И на това основание обаче искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства за наличие на такава противоречива практика – не е приложено копие от решенето, на което касаторът се позавава. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение „Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието и – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд”.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 21.04.2010 г. по гр.д.№ 1960/ 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1