2
определение по гр.д.№ 423 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089
гр.София, 03.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Т. Г.
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 423 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. М., Бойка И. И., В. И. Б., В. И. К. и В. И. А. срещу решение № 307 от 21.12.2009 г. на С. окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 490 от 2009 г., с което е изменено решение № 119 от 11.04.2009 г. по гр.д.№ 503 от 2008 г., поправено с решение № 1225 от 07.09.2009 г. на Смоляския районен съд, като по същество е уважен предявения от Д. А. Г. и И. А. Г. срещу А. И. М., Бойка И. И., В. И. Б., В. И. К. и В. И. А. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване правото на собственост на ищците върху следния недвижим имот: неурегулирано място с площ от 2190 кв.м., намиращо се в околовръстния полигон на с.Б., кв.”Средна”- нива и ливада, описан като имот пл.№ 21 в заповед № 216 от 27.04.2007 г. на К. на Община Б., ведно с построената в него триетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м., състояща се от избен и два жилищни етажа, означена като ЗПМЖ на скица № 493 от 24.04.2007 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на С. окръжен съд е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по въпросите: 1. Следва ли при уважаване на твърдение или възражение за придобиване на недвижим имот по давност съдът в решението си да посочи начален и краен момент на осъществяваното от владелците давностно владение, 2. Дали декларирането на имот и заплащането на данъци за него е манифестиране на намерение да се свои имота, 3. Дали осъществяващият фактическа власт върху сънаследствен имот сънаследник е владелец или само държател на идеалните части на останалите сънаследници и дали за да установи владение върху целия имот този сънаследник следва да противопостави владението си на останалите сънаследници. По тези три въпроса обжалваното решение противоречало на практиката на ВКС, обективирана в посочени от касаторите решения.
В писмен отговор от 18.02.2010 г. ответниците по жалбата Д. А. Г. и И. А. Г. оспорват същата като неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Първият посочен от касаторите правен въпрос /следва ли при уважаване на твърдение или възражение за придобиване на недвижим имот по давност съдът в решението си да посочи начален и краен момент на осъществяваното от владелците давностно владение, е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС: в практиката на ВКС се приема, че за придобиването на недвижим имот по давност владелецът следва да осъществява фактическа власт върху имота с намерение да го свои през конкретно посочен период повече от 10 години при недобросъвестно владение и повече от 5 години при добросъвестно владение и съответно, че за да уважи твърдение или възражение за придобване на имот по давност съдът следва да е приел в решението си, че владелецът е владял имота през този конкретно посочен период от време. В обжалваното решение също е изследван конкретен период на владение и в заключение е прието, че ищците и техния наследодател /баща им А. И. Г../ са владяли процесния имот за период повече от 10 години, поради което са го придобили по давност. Доколко този извод на съда е правилен е въпрос, касаещ правилността на съдебното решение, който не може да се разглежда в настоящото производство по чл.288 от ГПК по допускане на касационното обжалване.
Вторият и третият посочени от касаторите въпроси /дали декларирането на имот и заплащането на данъци за него представлява манифестиране на намерение да се свои имота и дали осъществяващият фактическа власт върху сънаследствен имот сънаследник е владелец или само държател на идеалните части на останалите сънаследници и дали за да установи владение върху целия имот този сънаследник следва да противопостави владението си на останалите сънаследници/ са без значение за изхода на спора по конкретното дело поради следното: Горепосочените въпроси за отблъскване на владението и за демонстриране на владението пред останалите сънаследници се поставят само при отнемане на владението без съгласието на собственика и когато е налице осъществяване на фактическа власт върху наследствен имот от един от сънаследниците след смъртта на наследодателя- собственик на имота. А в конкретния случай, бащата на ищците А. И. Г. е установил владение върху имота със съгласието на собствениците още преди тяхната смърт, а не след това- процесният имот е бил собственост на Ю. А. М., починал на 01.07.1998 г. и съпругата му Ж. М. М., починала на 11.03.2008 г. /дядо и баба на ищците и съответно баща и майка на ответниците/, които са предали владението на имота на сина си А. И. Г. доброволно- съгласно уговореното в предварителния договор, сключен на 07.12.1995 г., с нотариална заверка на подписите на страните от 14.12.1995 г. При това доброволно предаване на владението, за уважаване на иск за собственост е достатъчно владелецът да установи само продължителността на владението си /в този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 1218 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ В този случай на доброволно предаване на владението ответниците, които са наследници на бившите собственици, въобще не са станали владелци на идеалните части от имота към момента на смъртта на собствениците, поради което не е било нужно владелецът на имота /бащата на ищците/ да отблъсква владението им, нито да им демонстрира владението си.
Поради гореизложеното няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на С. окръжен съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на А. И. М., Бойка И. И., В. И. Б., В. И. К. и В. И. А. срещу решение № 307 от 21.12.2009 г. на С. окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 490 от 2009 г.
ОСЪЖДА А. И. М., Бойка И. И., В. И. Б., В. И. К. и В. И. А. всички със съдебен адрес: гр.Смолян, бул.”България” № 3, офис № 112, чрез адв.Бойко М. да заплатят на Д. А. Г. и И. А. Г. със съдебен адрес: гр.Смолян, бул.”България” № 6, обособена част А, ет.3, чрез адв.Елена Р. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.