О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089
София, 17.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 666 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 11 от 29.01.2009 година по гр.д. № 1004/2008 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата 15886 лева, предявен от С. Г. К. от гр. П. против “Х” Е. , гр. С.. В решението е прието, че на 02.06.2000 година между страните е бил сключен предварителен договор, с който дружество “Х” се е задължило да прехвърли на ищцата С собствеността върху апартамент № 10 в сградата на ул. “. № 20, гр. П. срещу сумата 17229 щатски долара, платима разсрочено на вноски с размер и падеж съобразно договора. Съгласно т. 4 от договора, продавачът се е задължил при развалянето му да върне на купувача внесените при подписването му 8721 щатски долара. На 29.12.2000 г., Е. “Х” е прехвърлило собствеността на апартамент № 10 в сградата на ул. “. № 20 на трето лице – П. Т. Н. , без да върне на ищцата внесените при подписване на предварителния договор суми. Прието е, че ответниците дължат връщане на получената от ищцата сума, съобразно условията по договора от 02.06.2000 година, която сума е присъдена в размер на левовата равностойност на 8721 щатски долара. В хода на производството по делото, ответникът е оспорил автентичността на подписите върху договора от 02.06.2000 година, който е представен в копие, заверено от представител на ответника, без да е представен оригинала, намиращ се в държане на ответното дружество. Твърдяната неавтентичност на подписите не е доказана, а въз основа на показанията на разпитан по делото свидетел е прието, че представеното копие е идентично с оригинала на договора.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от “Х” Е. , гр. С.. Поддържа се, че по съществения за изхода на делото процесуален въпрос: допустимо ли е съобразно чл. 133, ал.1, б. “в” ГПК (отм.) да се установява със свидетелски показания наличието на договор на стойност над 1000 лева, решението е постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на съдилищата, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Представени са решение № 164 по гр.д. № 203/2003 г. на Търговищки окръжен съд; решение от 25.06.2003 г. по гр.д. № 756/2001 г. на Софийски апелативен съд; решение от 10.05.2004 г. по гр.д. № 58/2005 г. на Великотърновски апелативен съд и решение от 23.06.2004 г. по гр.д. № 484/2003 г. на Великотърновски апелативен съд, съгласно които процесуалния закон не допуска установяване със свидетелски показания на договори на стойност над 1000 лева.
Ответницата по касационната жалба С. Г. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формираните в обжалвания съдебен акт изводи не са в противоречие с приложените съдебни решения, касаещи приложението на чл. 133, ал.1, б. “в” ГПК (отм.). Действително, съобразно правилата на чл. 133 ГПК (отм.) за ограниченията в свидетелските показания, установяването на договори на стойност над 1000 лева със свидетелски показания е недопустимо, но въпросът за приложението на чл. 133, ал.1, б. “в” ГПК (отм.) не е относим към разглеждания правен спор. Договорът, чието изпълнение се претендира е представен по делото, а извършеното оспорване е на автентичността на представения документ, предвид което съгласно чл. 155 ГПК за установяване на истинността му са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания. В съответствие с установената практика на съдилищата по приложението на чл. 154 ГПК (отм.) и чл. 155 ГПК (отм.), съгласно която тежестта за доказване неистиността на частен документ носи страната която го е представила, освен когато частният документ е подписан от страната която го оспорва, съдът е приел, че не е установена неавтентичност на подписите на представителите на Е. “Х”. В съответствие с практиката по приложението на чл. 134 ГПК (отм.) са и извършените от съда процесуални действия (разпит на свидетели) за установяване на факта, че представеното копие от договора е идентично с оригинала му, който не може да бъде представен не по вина на страната, която се позовава на договора.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 29.01.2009 година по гр.д. № 1004/2008 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: